Stay Strong. (H.S.)

Chapter 35 - Will you marry me?

Пристигнахме в Лондон и първото нещо, което направих беше да посетя майка си. С Хари си взехме довиждане и той отиде при баща си.  След като вече отидох при майка си и ме посрещна с куп прегръдки и целувки научих новината за Аманда.

-Ще се жени? - невярващо изписках. 

-Да за Джоуи. Майка и ме покани разбра, че ти си идваш и те покани също.

Засмях се. След всичко станало ще и отида на сватбата ли? Глупава работа. 

-Виж мамо, няма шанс да отида на тази проклета сватба. Не съм и няма да простя на Аманда.

-Но скъпа...

-Казах не. Няма да говоря вече по тази тема. - отидох в стаята си и подредих нещата си на мястото им. Прегледах купища съобщения за поръчка на сватби, но едно ме изуми. Просто чудесно. 

"Хей, Аманда е. Знам, че ти си най-добрият организатор, ще се радвам да се видим днес в мола, ако нямаш против. Искам да поговорим. " 

Загледах се в съобщението и се замислих за момент. Защо пък да не ида? Какво да си мислят, че още обичам Джоуи? Как пък не. Дори ще отида с Хари . Да точно така ще направя. 

Преоблякох се и звъннах на номера, който ми изпрати това съобщение. Разбрахме се да се чакаме в мола след малко. Преди да  тръгна се извиних на майка си, за глупавото си държание. Запалих колата и отворих прозореца. Лондонския въздух ми беше любим. Колкото и да ти се иска понякога да се махнеш от определен град, след като се завърнеш усещаш, че празнотата ти е запълнена. Все пак хиляди емоции и преживявания, които никога не можеш да забравиш са в сърцето ти. Твоят роден град не може да бъде заменен.

Пристигнах в мола, заключих колата и отидох в заведението. Аманда ме чакаше там. Беше доста променена за 3 години. Косата и беше руса, но все същата красива усмивка украсяваше лицето и'.

-Здравей. - несигурно подаде ръката си.

-Здравей. - здраво отвърнах на поздрава.

-Поръчах ти любимото кафе.

-Благодаря имах нужда.

Замълчахме за момент. Донесоха кафетата благодарихме и Аманда започна първа.

-Виж искам да ти се извиня за всичко. Не бях добра приятелка, но обичта ми към теб беше истинска. Просто беше детско това, което направихме с Джоуи. След като сме възрастни осъзнах, че беше грешка и много съжалявам, Мад.

-Сама го казваш. Бяхме деца. Всичко остава в миналото. Наистина бях огорчена, наранена и всички негативни емоции се събираха в мен, но Хари оправи нещата. Прощавам ти. Нищо няма да е както преди, но ти прощавам.

-Нямаш си на идея колко съм ти благодарна. И само още нещо. Искам ти да организираш сватбата ми. Знам, че ще направиш моят ден идеален. 

-Добре съгласна съм. - усмихнах се и отпих от кафето си.

Поговорихме си още малко и аз се прибрах у дома. Звъннах на Хари, за да видя как е и затворих. Твърде уморена затворих очите си и заспах. 

Станах бодра и щастлива. Бързо се оправих, изпих едно кафе и се запътих към дома на Аманда. Техният красив двор все още си беше такъв какъвто го помня. Майка и беше притеснена и притичваше насам-натам със токовете си в ръце. След като ме видя ме прегърна. Зададох и няколко въпроса относно украсата, а тя ми отговори, че всичко оставя в мои ръце. Съгласих се и се залових за работа.

***

Церемонията мина както трябва. Всички гости се забавляваха включително аз и Хари. С него решихме да отидем на старото място на плажа, там където излязохме за първи път. 

-След толкова време отново сме тук. - прегърна ме и постави нежна целувка на устните ми.

-След толкова време още треперя от вълнение. - засмях се. 

-След толкова време, осъзнах, че те обичам.

Тук ме свари неподготвена. Отделих се от прегръдката и го погледнах шокирано.

-Мад, аз знам, че ти си момичето за мен. Искам с теб да продължим напред. Обмислях го дълго време и... - падна на колене пред мен. - Ще се омъжиш ли за мен?

Първо започнах да плача, после да се смея. Хиляди емоции преминаваха през мен. Идваше ми се да крещя от щастие. Скочих в прегръдките му, казвайки да хиляда пъти.

-И аз те обичам, Хари.

A/N : Та реших да не протакам нещата. Това е края на историята. Радвам се, че бяхте част от шантавите ми мисли. Благодаря ви за търпението, но вече няма да пиша истории. Все пак ще оставя тази за вас. ♥