Stay Strong. (H.S.)

Chapter 18 - I cry for myself

-Джоуи? - казах паникьосано. 

-Скъпа . - прегърна ме. - Ъм, може ли да вляза?

-Какво става? - Хари се появи иззад мен.

Чудесно сякаш вечерта не можеше да стане по-отвратителна. Погледите им се засякоха, а и на двамата вените им изпъкваха от яд. Яростта заплашваше да излезе, а това нямаше да доведе до нищо добро. Нямаше да е добре за Джоуи, колкото и да не ми се иска да го вярвам, няма шанс срещу Хари.

Единствената реакция от Джоуи бе да поклати главата си разочароващо, а след това да ми обърне гръб и да си тръгне.

И  сякаш всичко се разиграваше толкова бързо. Опитах се да побягна по момчето, което обичам, но Хари ме спря като хвана ръката ми. Издърпах я грубо от него и се затичах по стълбите, следвайки Джоуи. Спрях го, опитвайки се да му обясня, но единственото нещо, което ми каза е, че не иска да ме вижда повече. Качи се в колата си, а аз паднах на колене, плачейки силно. Наистина всички събития ме сринаха. Болката беше непоносима и пронизваща сърцето ми дълбоко. Хари дойде до мен и ме вдигна, но аз го избутах силно.

-Не смей!- изкрещях. - Заради теб стана това! Съсипа ми живота, съсипа го! - започнах да го бутам с всичка сила. - Какво искаш от мен? Пак ли? Още една нощ ли? Какво,  кажи? - никаква реакция.

Започна да плаче, но тези сълзи са фалшиви. Той не се интересува. 

Изкачих набързо стълбите до апартамента и взех ключовете на колата си. 

-Мадисън? Какво става? - майка ми ме спря, гледайки ме разтревожено.

-Добре съм. - избърсах сълзите си и подсмръкнах силно, излизайки от стаята.

Когато излязох от вън Хари все още седеше  шокиран, а аз просто се качих в колата си и отидох колкото се може по-далеч...

/Хари/

Аз съм един шибан, малоумен, идиотски егоист! Как можах? Аз... Мразя се от дъното н душата си. Съсипах я! Съсипах това нежно момиче, разбих я. И не заслужавам да се боря за нея, нека е по-щастлива без мен.

-Момичето ми. - подсмръкнах като малко момченце.

Заслужавах всичко това, заслужавах да плача до края на живота си.

Нека ме боли вечно, но тя да бъде щастлива.

/Мадисън/

И пак се лутах из Лондон сама. Сама както винаги. Вече не плачех, а и за кого да плача? За Джоуи? Ако ме обичаше толкова нямаше да ме остави. За Хари? Ако поне малко ме уважаваше нямаше да постъпва така подло. Тогава за кого плача? За себе си. За това, че съм голяма тъпачка и позволявам на всеки да си играе с мен. Нека, нека плача за глупавите си постъпки. Да плача за това, че харесвам момчето, с което съм спала за пари. И ето признах пред себе си истината. Това беше аз харесвам Хари Стайлс, въпреки че знам колко долно копеле е той. Всъщност точно тези качества го правят истински човек, колкото и гаден да е той е себе си, доколкото всички останали се крият зад маски на добри хора. И сега разбирам, че Хари макар и лош, той се опитваше да бъде човек към мен и трябва да разбера защо. Ала първото нещо, което ще направя е да скъсам с Джоуи няма смисъл да се държим на парче, което всеки момент ще се разруши. Две години отидоха на майната си, но целия ми живот на там върви.
И какво ще стане, ако поне тази вечер не бъда Мадисън, която ще издържи на болката? Решавам да удавя мъките си в стария приятел на баща ми - алкохола.

***
Събудих се рано сутринта с много сини по тялото. Огледах се и установих, че бях в леглото си. Главата ми пулсираше ужасно плюс това главоболието беше нещо, което никой не би желал да изпитва. Толкова беше силно, че не чувах собствените си мисли. Бавно станах от леглото замаяна, задържайки се за рамката на леглото си. Отидох в банята и измих лицето си със студена вода. Въздишах шумно и затършувах из шкафчетата за някои хапчета, след като намерих изпих едно и отидох да видя майка си.

Тя седеше в хола. Чувах хълцанията и' и за момент останах безмълвна.

-Мамо? - докоснах рамото и'.

Когато се обърна към мен ми се идваше да припадна. Лицето и' беше подуто от плач и засъхналите сълзи правеха лицето и' по-старо.

-Какво си направила миличка?- прегърна главата ми и запопна да ридае силно.

Сърцето ми се сви и започнах да плача. Завука от плача на мама беше твърде болезнен.

-С кого преспа, за да ме спасиш? - хвана главата ми, за да я погледна в очите.

Останах шокирана.