Chapter 30 - Night room service?

447 24 1
                                    

След цялата церемония вече прибирахме нещата, които направиха сватбата по-красива. Всички гости оцениха с отличие обстановката създадена от нас и получих няколко номера, които искаха да организирам и техните предстоящи сватби.

През цялата церемония Хари ми хвърляше от "неговите" погледи. Естествено усмихвах се като гимназиална ученичка, но щях да го преживея. Силно се надявах да дойде и да ме поздрави лично, а не да флиртува с поглед. Може би е твърде зает, но има ми номера нали?

Така и не го смених, очаквайки поне едно съобщение от него. Дори един емотикон или точка, но не това бе Хари най-лъжливия задник на всички времена, защото лично той ми каза:  "Не, спокойно, Мадисън ще си пишем", да ама не . И все пак аз все още бих се върнала при него.

Всъщност цялата наша история е смешна. Мразехме се, спах с него докато се мразехме, започнах да го харесвам, той мен ме харесваше от две години, излязохме два пъти и след това не сме се виждали от 3 години, но ето, че пак се срещнахме.

Никога не съм чела или гледала нещо подобно на нашата история. Може би трябва да се напише книга? Или да се режисира филм?На бас, че ще получим Оскар.

-За какво мислиш? - и сякаш дойде от приказка. 

Обърнах се към него, опитвайки се да свикна с тази негова пълна промяна. 

-За нищо. - излъгах.

Но не можех да кажа, за теб идиот.

-Не ми писа нито веднъж. Забрави за мен. - физиономията му даде изражение на недоволство, но исках да му забия шамар, за да се промени.

-Сериозно? - вече започвах да избухвам.  

Не, не можех да се сдържам никоя сила в мен не можеше да се противи точно сега.

-Ами ти защо не ми писа? - изчаках за отговор, но такъв не последва затова продължих. - Вие всичките сте сте еднакви винаги очаквате от нас да вършим всичко първи и после се определяте за "мъже". - пратих му гневен поглед и бях готова да си тръгна, но Хари явно нямаше същите планове.

Уви пръстите си около китката ми, хващайки ме здраво и, приближавайки ме плътно до себе си.

-Нима твърдиш, че нямам критерии като за мъж? - ментовият му дъх се срещна с парещата ми кожа, породена от допира му.
-Н-не, аз просто...- не знаех какво да кажа, а и не трябваше, след като Хари ме прекъсна със гореща целувка.

Не стига, че в Калифорния беше горещо, а сега градусите се увеличиха още повече.

Езика му нахално си поправи път между устата ми, изучавайки я. Аз пък като горд противник с всички сили се опитвах всячески да го отблъсна.

И все пак това не се случи, благодарение на ръката му, която хвана лицето ми. Знаеше как да направи така, че буквално да се разтопя в ръцете му. И страшно благодаря, че другата му ръка ме придържаше, защото досега щях да съм паднала на земята.

Отделихме се вече задъхани, гледайки се с поглед от емоции, които горят като пожар, възпламенен от страст.
Все пак това е Хари, не бих могла да очаквам друго.

-Ще ти се обадя довечера, ако искаш утре да разгледаме Калифорния?

Почудих се за момент, но реших да приема. Как ли няма да го направя искам да разбера за живота му и какви ги е вършил през тези години.

- Съгласна. - усмихнах се и вече спокойно можех да си тръгна.

Вървях към изхода леко, подтичвайки, за да не ме спре Хари отново.

Когато намерих колата си и я отключиха бързо влязох в нея. Ръцете ми трепереха от вълнение и едва я запалих. Краката ми също трепереха на педалите и единствено се надявах да не се блъсна в някое дърво.

Стигнах пред хотела, поздравявайки рецепционистката и се качих в асансьора.

Пристигнах пред стаята си, облекчена от това. Все още треперех и реших да си взема отпускащ душ.

Мускулите ми се отпуснаха от топлата вода и масажирах тялото си с ароматния душ гел.

Излязох от банята притиснала бялата кърпа до тялото си.

Получих съобщение и знаех, че беше от Хари.

"Прати ми адреса си".

Естествено му го пратих и зачаках отговор.

Такъв не последва затова реших да поспя.

Естествено бях ядосана всяка жена би се ядосала заради тези мъжки постъпки.

На вратата ми се почука и мързеливо се приближих, отваряйки я.

-Нощен румсервиз? - Хари държеше бутилка вино в ръката си.

-Добре дошъл. - пошегувах се и го поканих да влезе.

Очертваше се дълга вечер...

Stay Strong. (H.S.)Onde histórias criam vida. Descubra agora