Stay Strong. (H.S.)

Chapter 20 - Magnets

/Мадисън/

Влязох тихо през врата, надявайки се майка ми да не ме чуе. Нямах нищо против да и обясня къде бях, но твърде силното главоболие ми пречеше.

Бавно и тихо пристъпвах към стаята си, влизайки директно в банята. Съблякох дрехите си и пуснах душа. Смърдях на алкохол и цигарен дим, въпреки че не съм докосвала цигара снощи.

Започнах да мисля за това как живота ми се преобръща всеки път. И винаги става така, че с Хари да сме отново един до друг. Колкото искам да стоя далеч от него не става привличаме се като два магнита. Хари си е цяло бедствие, в което винаги ме въвлича.

Спомних си как се запознахме първия път. Беше партито на Джоуи тогава бях нова в града. Отидох с Аманда и Хари дойде пръв при мен.

*Ретроспекция*
-Хей. Аз съм Хари, приятно ми е. - подаде ръката си.

Направи ми впечатление, защото имаше коса, която бе бъркотия от къдрици. Зелените му очи бяха много красиви, а той самият беше сладък.

-Мадисън. - здрависахме се, когато иззад него се появи Джоуи.
-Хари тревата, която даде на Фреди го разби. Припадна пред тоалетните. - засмя се, а Хари го погледна странно.

Моментално си промених мнението за него. Щом се занимаваше с трева, не водеше до нищо добро.

Тръгнах си от тях, търсейки Аманда. Кой знае какви типове има още тук.

Край на ретроспекцията*

Засмях се при спомена. Бях уплашена тогава.

Излязох от банята, увивайки кърпа около тялото си. Днес е предпоследния учебен ден.

Реших да облека рокля. Беше бяла с камъни около бюста. Накъдрих косата си и небрежно сложих фиби тук-там. Гримът ми бе семпъл - очна линия, малко сенки в ъгълчето на окото, спирала и червило. Изкарах белите сандали от гардероба си.

Бавно излязох отново от стаята си, но този път майка ми ме завари, поставяйки целувка на бузата ми.

-Изглеждаш страхотно. - усмихна се.

Не мога да повярвам колко прекрасна майка имам.

-Ти също. - отвърнах и с целувка и прегръдка.

-За Хари ли се оправяш така? - сръчка ме с лакът.
-Какво? Мамо не говори глупости едва се разделихме с Джоуи даже не знам дали сме се разделили окончателно.
-Мила не знам, не мисля, че да си с Джоуи е правилно решение. - в очите и мина нещо, което не можех да разпозная.
-Защо какво е станало? - смръщих вежди.

Тя знае нещо.

-Нищо. Просто отвори очите си, Мад. Виж наистина кой държи на теб. Запомни този съвет. - постави ръка на рамото ми.

Замислих се за момент. Тук има нещо гнило, но ще разбера какво се случва. Ще разнищя този случай.

Кимнах и излязох от блока. Качих се в колата си и тръгнах към училището.

Когато пристигнах всички ме оглеждаха. Мразя, когато става така.

-Охо, маце. - Аманда ме огледа.

Радвах се, че вече не ми е сърдита.

-Хей. - прегърнахме се. -Резултатите от изпита излязоха ли?
-Да. В кафенето са.
-Хайде! - хванах ръката и' тичайки към кафенето.
-Мад! - задъхано говореше. - Мадисън, нямам въздух.
-Дишай, тогава. - засмях се.

Когато стигнах бързо проследих с пръста си имената и намерих своето.
Имах шестица. Заподскачах от радост.
-Какво се радваш беше ясно, че ще се справиш. - Аманда се засмя.
-Права си. - усмихнах се гордо.
-Отивам на двора при Джоуи и Фреди идваш ли? - попита.

Нима не знаеше за мен и Джоуи. Няма да и кажа сега.

-Отивам в класната. Ще пропусна. - усмихнах се и се запътих натам.

И за мой късмет или не сами Хари беше в класната. Когато вратата се отвори той се обърна. Ченето му буквално щеше да достигне пода, когато ме видя.

Дойде при мен, хващайки ръката ми, след което я целуна. Не спираше очния контакт. Кълна се това момче ме подлудява.
-Прекрасна си. - каза.
-Благодаря. - изчервих се, гледайки към краката си.

Хари взе цвете от вазата на госпожата, слагайки го в косите ми.

-Сега е още по-добре. - намигна ми.

Хари имаше невероятна джентълменска страна. Много ми харесваше да се държи така. Способен е да те накара да си мислиш, че си единствена и специална, а от това по-хубаво нещо няма за едно момиче.

С палеца и показалеца си хвана брадичкара ми, приближавайки се към мен. Сърцето ми забърза ритъма си. Бъркотията от емоции бушуваше в мен.

Когато устните му се доближиха до моите сякаш електричество мина през нас.

Задълбочихме целувката си.

Наистина ние бяхме като магнити приближавахме ли се един до друг, всичко отиваше по дяволите. 

A/N : Една от любимите ми глави.