Stay Strong. (H.S.)

Chapter 16 - Do I interrupt anything?

Когато се прибрах вкъщи бях супер изморена. Бързо седнах на дивана , опитвайки се да се съвзема поне малко.

Затворих очите си за момент. Премислях и премислях.

Толкова ли лош приятел съм, че да се съмнявам в най-добрата си приятелка? Ужасна съм.

-Скъпа? - мама докосна рамото ми, подавайки чаша чай. - Не си добре, искаш ли да споделиш нещо с мен?

Толкова много исках да кажа на майка си всичко, но не мога. Не ставаше току-така да и' кажа. Какво ще си помисли за мен? Аз съм нейната гордост и предпочитам да остана такава, дори и да не заслужавам.

-Добре съм. Твърде съм уморена от всичко и просто искам да приключа с това.

-С, кое? Мад, виждам, че не си добре скъпа. Ще уважа това, че не искаш да споделиш, но аз съм до теб, вече не си сама . - усмихна се и целуна челото ми.

Едва не заплаках, нужните думи бяха изречени от нея, това исках да чуя от някого. Сякаш малка част от товара падна, но още болка оставаше- тя за жалост , ще е вечна.

***

-Хайде , Мадисън Рейн! Нека да излезем от отдавна не сме излизали. - Аманда дърпаше ръката ми, докато аз мързеливо стоях на дивана.

-Не ми се излиза никъде, излез с Фреди или Джоуи.

Корема ми се сви от това изречение.

Ревнувах, мамка му. Ревнувам от най-добрата си приятелка.

-Не и те ще са с нас, но искам и ти да дойдеш. Ще играем билярд в клуба, а след това можем да се разходим на доковете. - дърпаше ръката ми, но аз все още не ставах от дивана.
- Мад, отиди. Не излизаш отдавна. - майка ми пиеше кафето си и ме гледаше по начин, на който не мога да откажа.
-Окей. - вдигнах ръце в защита. - Дай ми 10 минути, за да се оправя.

Качих се в стаята си и облякох черни джинси, черен потник и черно кожено яке. Вързах косата си на отпусната опашка и сложих спирала, и малко гланц.

Слязох по стълбите, целунах майка си по бузата и излязохме отвън.

-Така те искам момиче. - развеселено отбележи, Аманда.

Изчакахме Джоуи и Фреди да ни вземат, а след като те дойдоха тръгнахме. Аманда усили радиото и всички започнахме да пеем любимата ни песен.

***
Когато влязохме в клуба всички погледи се забиха в нас.

Мразя , когато става така.