Stay Strong. (H.S.)

Chapter 12 - Sweet mess

/Мадисън/

-Защо няма да отидеш на екскурзията? - мама прекъсна мислите ми за Джоуи.
-Не ми се ходи. Няма да те оставям сама. - усмихнах се вяло, колкото да я заблудя.
-Мадисън, момичето ми отиди и се забавлявай. Само за два дни. Колко месеци си се мъчила, за да съм добре. Направи още само едно нещо за мен. Отиди, скъпа.

Думите и ме разстроиха. Как може да си мисли, че заради нея не съм добре. Колко години наред се е мъчила тв, за даме отгледа и възпита? Нима не съм длъжна да и се отблагодаря?
-Ще отида. -хванах ръката и'. - но не си мисли, че защото ме молиш. Отивам да се забавлявам госпожо, Рейн. - двете се засмяхме.

Липсваше ми домашния уют.

В училище Хари ме отбягваше постоянно. Какво ли е станало? По принцип той всяка секунда е зад мен или някъде близо до мен.

Трябва да разбера какво става.
-Хей, Хари. - седнах на пейката до него.
-Какво искаш? - изсъска. 

Той на мен ли ще ми съска?

Кретен.

-До вчера искаше да сме приятели, а днес... Какво ти става?
-Снощи те чаках два часа като пълен идиот. Цели два часа.
-Защо си ме чакал?
-Защото ми писа да се видим в парка зад блоковете.
-Не съм ти писала нищо, Хари.
-Нямаш ли нов номер?
-Не, нямам.
-Джоуи...-въздиша Хари и се изправи.
-Какво? Не можеш да си сигурен, че е той. Не приб...
-Сигурен съм, че е той, Мад. Той играе някакви шибани игрички.
-Не бързай, окей? Проучи нещата и тогава.
Прокара ръка през косата си.
-Искаш ли да влезем в час? - опитвах се да го успокоя, защото Бог знае какво щеше да направи с Джоуи.
Кимна и влязохме в училището.
Всички ни зяпнаха странно. Какъв им е проблема?
-Те ходят ли вече? - някаква блондинка подшушна на приятелката си. Обърнах се към нея с гневен поглед, а тя свали главата си надолу.
-Не им обръщай внимание. -успокои ме Хари и влязохме в класната стая.
-Къде ли е Аманда? -огледах се, но нея я нямаше.
-Няма я. -Фред ми отговори. -майка и' е болна. Ще остане при нея.
-Не знаех. - казах и седнах на чина си.
-Може ли да седна до теб? - Хари прошепна в ухото ми, а аз не знаех какво да кажа.

Гадно е да откажа, но пък и не е. И все пак трябва да разбера какво знае за Джоуи. И какво става с тях двамата.
-Седни. - посочих му мястото и той го направи.
-Деца! - досадният и' глас ме убива. - Дайте декларациите с подпис от родители и да отидем на вълнуваща екскурзия.
-Вълнуваща? По-скоро ще се отегча на първата минута. - каза Хари и всички го погледнаха.Сръчках го с лакът и му прошепнах да престане.

-Щом мислиш така Хари ти задължително ще дойдеш на екскурзията и, ако не го направиш няма да завършиш. - госпожата го смъмри, а той започна да се ядосва.

Хванах го за ръката в опит да го успокоя. Ченето му се стегна, а очите му придобиха по-тъмен нюанс на зеленото.

-Хари, успокой се. И аз ще съм на екскурзията. - той ме погледна и кимна, опитвайки  да премахне гнева в себе си.

***

-Какви сме ние, Мад? - Хари зададе въпроса си докато вървяхме към вкъщи. Днес не бяхме с колите, защото времето беше хубаво за разходка.

-В смисъл?

-Това по между ни. Приятелство ли е? Или нещо друго?

Какво да му кажа сега? Не искам да си мисли, че го използвам, за да разбера какво толкова крият с Джоуи. Просто искам да разбера, това не означава, че го използвам нали?

Честно да си кажа, Хари не е толкова лош. Ако изключим онази вечер, но точно тя е проблема няма как да забравя. Няма как да забравя, че може би ми е харесало всичко. И, че той е толкова шибано добър, когато не се държи като задник.

-Земята до Мадисън! - махна с ръка пред лицето ми.

Мислите ми ме обсебват напълно.

-Това между нас е голяма бъркотия, Хари. Не знам как да го опиша, не е приятелство, няма как да е любов, но всъщност ми харесва. - не го излъгах, наистина харесвах този Хари.

-Радвам се. Ще се видим в автобуса. - извъртя очи, а аз се засмях.

-Знам, че изгаряш от нетърпение.

-Хаха, много смешно. - каза саркастично, но все пак се усмихна.

Преди да влезе в блока ми помаха за довиждане. Честно харесваше ми това между нас. Как мога да го наричам приятелство, не-приятелство?

Ще го нарека сладка бъркотия.