Той промени живота ми

〰1〰

Въведение:
Джени е обикновено момиче, единствено дете, което живее само с баба си, защото майка ѝ е починала при катастрофа, а баща ѝ... той я е изоставил още, когато е била малка. Единственото нещо което знае за него е, че е някъде извън страната. Тя е на 17 години. Семейството ѝ не е добре финансово, затова се налага Джени да работи почасово в едно кафене след училище. Най-добрата и приятелка се казва Лалиса, но на галено я наричат Лиса. Тя има брат, с който е много близка. Той често ѝ дава съвети. Джени и Лиса са като сестри - споделят си всичко, помагат си взаимно, заедно решават проблемите си и почти не се карат... ПОЧТИ.

Гледна точка на Джени:

Понеделник е!Защо... защо трябва да се става толкова рано! Все пак нищо не мога да направя. Станах от леглото, все някак, и се запътих към банята. Измих си лицето и зъбите, а след това се намъкнах в училищната униформа.

Нямах време да си направя закуска затова направо излязох от вкъщи. Пристигнах в училище и се запътих към втория етаж на сградата. Влязох в кабинета по български и се настаних на чина до прозореца, където обикновено си сядам, и зачаках моята приятелка, която явно пак се е успала щом закъснява. Както си мислех за нея и тя се появи на вратата.

Дж:- Къде беше... помислих, че си решила да пропуснеш часа!-започнах да мърморя.

Л:- Успокой се... нали съм тук. Вдигаш врява за нищо. -каза спокойно тя, докато сядаше на чина до мен, а аз я изгледат тъпо.

Звънецът би, учителката влезе и часът започна. Първите два часа минаха нормално. Сега аз, Лиса и Джънкук (нашият приятел, с който се познаваме от малки и бяхме в една детска градина) седим на една маса в столовата и се храним, докато говорим за различни простотии.

Дж:- Е... как сте дами? -каза той и си лепна глуповата усмивка.

Л:- Аз съм добре! -побърза да отговори Лиса.