Той промени живота ми

〰27〰

Започна да целува врата и ключицата ми, като засмукваше и оставяше червени петна по кожата ми. Какво за бога се случва... Не мога да отрека, че е приятно, но все пак мисля, че е редно да го спра. А и... Сега не ми е до това...
- Какво... Какво правиш..!? -той продължи да ме целува... не ми обърна внимание. Затова реших да взема нещата в свои ръце. -Йонги, спри! -хванах главата му и я вдигнах. Той ме погледна объркано с поглед, който крещеше "защо!".

-Хайде дее... Знам, че ти е приятно... Просто ме остави да действам! Не се тревожи!-отново започна да го прави.

-Казах ти да престанеш! Колко пъти трябва да ти кажа, за да ме чуеш! Точно сега не ми е до това... Защо не искаш да ме разбереш!-леко повиших тон. Тъкмо си отвори устата, за да каже нещо, но телефона ми званна. Измъкнах се, из под него, и взех мобилния си от шкафчето, вдигайки го  долепих до ухото си. Беше Лиса.

- Хей! Към колко ще ходиш за баба си?

- Ам имам много време... -започнах да говоря, а Шуга изпуфтя и се отдръпна от мен. Настани се на другия край на леглото, взимайки телефона си в ръце.

-Кога ще ходиш!?

-Към 13:25-13:30 там някъде... Защо?

- Човек, нямаш никакво време!
-Моля!?

-Джени, един е!

-Часа!!!

-Не... градуса!

-Добре де, няма нужда от заяждане... Чао! Бързам!-затворих телефона и по най- бързия начин, станах от леглото и излязох от стаята. Минах през банята, като измих лицето и зъбите си. Отворих гардероба и взех първото нещо, което видях. В крайна сметка облякох сини, прилепнали дънки заедно с бяла, широка блуза. Сресах косата си и набързо си сложих малко спирала. Върнах се при Йонги, който вече се беше преоблякъл.

-Готов ли си?

-Мхм... -каза без да отделя поглед от мобилното устройство в ръцете си.

-Събра ли си багажа? -попитах.

-Мхм... -отново получих същия безчувствен отговор.

-Сега ли ще отидеш до дома си или след като вземем баба?

-...-той само вдигна рамене без да осъществява какъвто и да е контакт с мен.

Приближих се до него и издърпах телефона от ръцете му, а той ме погледна ядосано.

-Какво правиш?... Какво ти става!? -извика ми. До сега не ми е викал.

-На мен ли "какво ми става"! А ти защо се държиш така?

-И как се държа!?

-... Като задник!... -след като казах това той стана и ядосано започна да крачи към вратата, но аз го хванах за ръката и го спрях.-Къде отиваш!?

-Не е твоя работа!- дръпна рязко ръката си и успя да се освободи от захвата ми. С едната си ръка взе багажа, който беше нагласил до вратата, а с другата грабна телефона, който държах. Излезе от стаята, а после и от самата къща.

Какво му стана пък сега?... Нещо лощо ли направих?! Дали ме мрази?... НО ЗАЩО!?! Как успях да се издъня за 15 минути по дяволите?
Ами ако вече не се държи с мен по същия начин?!?... И поиска да се разделим... Или заради това си загубя работата!?

Та много се двоумих дали да кача ма най- накра си казах: "Защо пък не... Все ще се намери поне един човек, който да иска друга глава..."
Надявам се да не съм издразнила прекалено много хората, който са чакали новата глава (ако изобщо има такива) само заради "смута"... какъвто в крайна сметка нямаше...
Та въпроса ми е
.... Мн важен!
Съществува ли поне един човек, на който наистина му харесва тая простотия, за да я продължа за него... Или няправо да я изтрия.... Облислям го напоследък!

МОЛЯ ОТГОВОРЕТЕ 😢.

И тва беше... Чао!