〰2〰

277 27 7
                                    

Гледна точка на Джени:

Погледнах към мястото от където дойде шума, а от там се показа не кой да е ами Шуга.

Д

ж:- Какво правиш, това е дамската тоалетна?! -скарах се на момчето -Върви в мъжката!

Й:- Но ти си тук, ако отида в мъжката няма да те намеря!

Дж:- И защо ти трябвам, не виждаш ли, че приличам на идиод и то заради... гаджето ти... какво сега ще ми се подиграваш ли?

Й:- Първо не бих ти се подигравал. Второ тя вече не ми е гадже и трето - дойдох за да помогна, все пак от части вината за тази ситуация е моя. -как така е виновен. Не той а онази кукумявка дето блъсна таблата.

Дж:- И защо ти да си виновен? -и все пак реших да попитам.

Й:- Ами... може би защото току-що скъсах със нея и тя побесня. -каза с трудно забележима усмивка.

Дж:- Мхм... добре. Но все пак излез, както вече казах - това е женската тоалетна! -скарах му се отново.

Й:- Добре де... успокой се, просто исках да видя дали си добре и да ти помогна с нещо ако мога. -о колко е сладък! Нищо, че приличам на олян с шейк, простак заради него.

Дж:- Не можеш да ми помогнеш, но благодаря все пак. Сега излез, моля! -казах макар, че ми се искаше да остане особено след като разбрах, че се разделил с оная ковра! Всъщност по- добре да остане когато изглеждам по- добре от сега.

Той излезе от тоалетната, а после и от кафенето. Аз не успях да се изчистя, но все пак продължих работата си. Беше отвратително, защото лепкаше. Щом смяната ми приключи се преоблякох и се запътих към вкъщи. Като се прибрах видях, че баба ми не е много добре затова се консултирах с Лиса, която с брат си, който с баща си. Те казаха, че трябва да изпратя баба си в градската болница за изследвания пък после ще видим. Още не се бе стъмнило много, а болницата беше съвсем на близо, затова я заведох веднага. Докторът каза, че ще трябва да остане известно време в болницата, за да се проведат изследванията , но няма да могат да приемат посетители по някакви си там причини. Дадох им номера си за да могат да се свържат с мен щом изследванията са готови и баба може да се върне у дома. Оставих я там, заедно с нещата ѝ и се прибрах в къщи.
Изкъпах се, написах си домашните и бях готова за утрешния ден. Вечерях,
преоблякох се в пижама и легна да спя.

Той промени живота миDonde viven las historias. Descúbrelo ahora