Той промени живота ми

〰37〰

Гледна точка на Техьонг:
В фоайето на хотела:

Най- накрая стигнахме до сградата, в която щяхме да отседнем. Още като влязохме усетих чувство на уют. Всичко беше в тон - черно и бяло. В средата на фоайето се извисяваше огромен стъклен абажур, висящ от белия таван. Беше много красив. Точно пред нас в дъното на помещетението се намираше рецепцията, а над нея върху бялата стена беше изписано името на хотела с красиви, големи, черни букви. Малко по- напред от нас в ляво беше поставен един голям, черен диван с бяла маса и канапета. От дясната страна на рецепцията имаше врата, а до нея беше поставена табела "Ресторант" - надписът бе черен на бял фон (*ест*), изписан с много интересен шрифт. От дясно на вратата на стената бе закачена огромна картина на Тонгьонг. Не мога да не призная колко красив е този град.
В ляво се намираше асансьор и стълби за етажите нагоре. На около 50 сантиметра от тавана имаше черна ивица боя. След като огледахме обстановката всички седнахме на дивана само Шуга отиде на рецепцията. След известно време се върна като носеше няколко ключа. Застана пред нас и заговори:

Й:- Така... Джени и аз ще сме в една стая!- каза и подхвърли ключа на Джени, след което продължи да говори.-
Джимин и Джин ще са в една стая- хвърли ключа, като естествено Джимин го изтърва.- Джънгкук и Tехьонг също ще се в една стая!- Йонги не му даде право на избор. Погледнах Джънгкук, а той само кимна. Йонги ни подхвърли ключовете и Джънгкук ги хвана.- Обаче стана, така че Дахюн трябва да е сама в стая. Нали няма проблем?- попита той.

Д:- Не, разбира се!- отговори младото момиче и се усмихна.

След като ни раздаде ключовете се качихме в стаите си заедно с багажа.
Когато пристигнахме, двамата с Джънгкук, се учудих много. Двете легла, на които трябваше да спим бяха разположени много близко едно до друго. Имаше нещо като малък канал между тях. Но едва ли той ще иска да спи толкова близо до мен. От външните страни на двете легла имаше по едно малко нощно шкафче, а от едната имаше цял гардероб, в който трябваше да събираме дрехите си, а до другото легло беше разположена вратата към терасатата. Той остави багажа си до леглото от към терасата.

Т:- Там ли ще спиш?

К:- Да!- усмихна се, а аз оставих багажа си до другото легло, което граничеше с гардероба. Той се отпусна върху леглото си и започна да разглежда нещо в телефона си. Това, което ми хареса в стаята е, че бяха съчетани тъмно и светло синьо. Отправих се със един малък несесер и няколко кърпи към банята, където разпръснах всичко, което ми трябва - сапун, паста за зъби, четка за зъби, душ гел, шампоан, кърпи и така нататък. Грабна ме ваната! Много обичам вани, но за жалост живея в малък апартамент и не мога да си го позволя.

К:- Ъъ... Още малко! Да! Ааа! Мамка му!- чух Джънгкук да ругае докато си миех ръцете, набързо излязох и какво да видя?! Кук излизалеше из под леглото с телефона в ръка, държейки се за главата.

Т:- Какво стана!?- казах с лека усмивка. Той не ми отговори, а започна да мести леглото си към моето, така че разтоянието да изчезне.-Какво правиш!

К:- Така ще бъде!- каза, изтупвайки ръцете си.

Т:- Защо!??

К:- Защото не искам това да се повтаря!

Т:- Кое?

К:- Ти глух и сляп ли си! Не видя ли как жестоко си забих главата в леглото, за да си взема телефона!

Т:- Добре де... Не ми се карай.

К:- Не ти се карам. Просто ме боли!

Т:- Зле ли е?

К:- Да... Напрово кръв текна!

Т:- Ха. Ха. Ха. -тръгнах към леглото, шепнейки.- Така ми се пада като се притеснявам за саркастични идиоти!

К:- Какво каза!

Т:- ... Обичам те...- казах с неловка усмивка.

К:- И аз!

Т:- Наистина??

К:- Не!- започна да се смее, а на мен ми стана малко гадно, но...

Т:- Глупак...

К:- Какво? Какво?- изплю набързо.

Т:- ГЛУПАК!- извиках.

...Седяхме известно време. Аз си лежах с затворени очи, а Джънгкук не си намери място... Ходи на терасата, десет пъти в рамките на един час си изми ръцете, а имах чувството, че ще заподскача на леглото от скука. Започна да въздъхва... На 4-тия път не издържах и го попитах.

Т:- Какво те мъчи, Куки?!- казах, леко раздразнен, като натъртих на Куки.

К:- Нищо! И моля не ме наричай така!

Т:- Тогава ти не ми казвай "мъник"!

К:- Добре де, позволявам ти! От мен да мине!- след кратка пауза отново издаде тежка въздишка.

Т:- КАКВО ИМА!?

К:- Нищо, ти казах!

Т:- Добре.- след отговора ми той отново въздъхна силно.-Просто ми кажи какво ти има по дяволите!

К:- Скучно ми е!

Т:- Мхм.. Добре.

К:- Е няма ли да направиш нещо по въпроса!

Т:- И какво?

К:- Ами... -погледна ме перверзно, а аз...