Животът на Джени пропада.
Остава без родители още от малка. Единствената ѝ опора е баба ѝ, докато не се разболява.
Кафенето, в което работи фалира и губи работата си. Няма пари.
Всичко се разпада. Единственото което ѝ остава са приятелите, при това...
-Какво ще кажеш като завършим да си направим една ваканция. Да кажем... аз, ти, Лиса, Джимин, Техьонг... Роуз и който още дойде. Може да отидем на море! - усмихна се.
-А не! Няма да ходя на море! Не искам!
-Добре тогава... хммм.... тогава може на планина! Какво ще кажеш!
-Това не звучи зле!
-Значи си съгласна?
-Аз да, но трябва да видим дали останалите ще се съгласят!
-Ще се съгласят... няма къде да отидат!
Поседяхме там известно време, а след това се прибрахме. Той ми помогна да приготвим на бързо кимчи. Подредих масата, седнахме и тъкмо да започнем да се храним, когато от втория етаж се чу мелодията на звънящ телефон. Шуга веднага стана от масата и се качи горе. Същото направих и аз. Когато влязох в стаята той ми направи знак - да запазя мълчание. Послушах го. Не казах нито дума, просто стоях на едно място и го чаках да приключи разговора, за да разбера какво става. По погледа му съдя, че нещата не вървят на добре. - Да... Няма никакъв проблем... Ще те чакаме, чао! -това бяха последните му думи. След това затвори. Тъкмо щях да го попитам нещо, но той веднага набра друг номер и отново долепи телефона до ухото си, като бягаше надолу по стълбите. Аз, естествено, го последвах. - Ало, приятел, трябва ми помощ. Майка ми след около 10 мин. ще дойде при теб, ако не успея да цъфна преди нея й кажи, че съм у вас просто съм отишъл до магазина и ей сега ще дойда. А чакааай!!! и ако пита, цяла седмица съм бил у вас на гости!! -говореше супер бързо, докато си обуваше обувките и обличаше коженото яке, защото беше хладно. Той затвори и тръгна да излиза, но аз го спрях.
- Чакай... къде отиваш! Няма ли да вечеряме?! -попитах го.
-Моля те, любов, всичко ще ти обясня, като се върна... Обещавам! Но сега трябва да отида при Техьонг... ВЕДНАГА!!!- постави кратка целувка по бузата ми и изчезна... По скоро хукна през вратата... До колкото разбрах отива при Техьонг. Но какви гъби ще търси при него... и какво беше това „любов"... до сега не ме е наричал така, но признавам- харесва ми. Никой до сега не ми е казвал така... ох какво ли е направил. Реших да не ям, а да го изчакам. Седнах на масата и започнах да разглеждам социалните мрежи.
Гледна точка на Шуга:
Бягах по-бързо от всякога... Имах чувството, че краката ми ще се откачат. Лошото беше, че Техьонг не живееше близо до Джени. Спрях се съвсем за малко до някаква къща, чиито преден двор бе ограден с храсти, защото всеки момент щях да се разпадна. Приведох се леко и започнах да дишам тежко. Зад мен се прокрадна бледа светлина от фарове на кола, която постепенно се засилваше. Обърнах се и видях познат регистрационен номер- този на родителите ми! Веднага щом го фокусирах се скрих от другата страна на храстите. Стори ми се удачно точно в този момент. Помислих, че колата започна да намалява и всеки момент може да спре. Реших, че няма какво да губя, за това се изправих... минах през храстите... И хукнах с всичката си сила към къщата на Техьонг... пък и е тъмно едва ли ще ме разпознаят. Каквото и да стане аз вече тръгнах и няма връщане на зад! ...
Явно съм ги изпреварил. Позвънях на звънеца и зачаках Техьонг. Отдъхнах си. "Тук съм и вече всичко е наред." В момента, в който изрекох тези думи шепнешком, пред къщата спря същата черна кола, от която бягах до преди малко.
Така... това е новата глава... Знам, че се забавих, но... Всъщност нямам оправдание, просто съм голям мързел. О Б И Ч А М
В И И ❣
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
*** LoveKpop_ARMY моля не ме обивай за снимката! ***
