Той промени живота ми

〰7〰

Тъкмо приключих с вечерята си и на вратата се позвъня. Отидох, отворих и не можах да повярвам на очите си. Джимин стоеше пред мен на вратата без нищо да каже, но не изглеждаше никак добре. Докато се осъзная той влезе в къщата и затвори врата след себе си.  Уви ръцете си около кръста ми и понечи да ме целуне, но щом се приближи ме лъхна миризма на алкохол и то доста силна. Колко ли е изпил...? Осъзнах се моментално и го изблъсках.

-Каакво сега. Не искаш ли една целувчица и после още една, и още, и още! – каза с мазна усмивка той.

-Не! Джимин осъзнай се! Пиян си! -почнах леко да викам. Честно казано беше ме малко страх.

-Глупости! Да ти приличам на пиян!-каза той докато се приближавайки към мен клатушкайки се като пингвин.

- Джимин!!!!! -изкрещях силно аз при което той ме целуна и ми стисна задника. Не си представях така първата целувка. Беше…някак…отвратително! Този вкус на алкохол… ужас! Имах чувството, че ще ме умори само с тази миризма!!! Аз го бутнах и се отдръпнах по най- бързия начин, за да се отърва от целувката. 

-Не се бой, като свърша ще се чудиш защо си се дърпала-продължи да се приближава с тази отвратителна усмивка, а аз отстъпвах назад.

- Джимин спри се! Моля те!! -той сякаш не ме чуваше.

-Спокойно ще ти хареса, ще видиш!! -не мислех, че е възможно, но от някъде извади още по грозна усмивка, а и този пиян до пръсване поглед влошаваше нещата. Аз отстъпвах на зад, докато не опрях стената. Той се приближи до мен и започна да ми надига блузата.

-Джимин престани! Остави ме, моля те!- помолих го, но той даже не ме отрази.

-Ела де какво се дърпаш, ще боли само в началото!-всеки момент бях готова да заплача, защото усещах на къде бие.

Изблъсках го от себе си и се разтичах на някъде. Озовах се в кухнята и се въоръжих с първото нещо което видях-тиган.Тъкмо го взех и той нахлу в стаята.Не спираше да се приближава към мен. Трябваше да направя нещо въпреки, че ми е приятел. Та той е пиян!

-Съжалявам Джимин!-казах и го ударих с тигана по главата, а той се строполи на земята.

Ами сега! Майко мила! Аз май го убих!!!... А не, ох слава богу има пулс.
Някак си го замъкнах на дивана и го оставих там. Реших да се обадя на най- добрата си приятелка за да ми помогне. Звъннах.

-Ало, да-каза сънено тя.

-Бързо ела! Моля те!
        
-Какво е станало, че да ида по това време. Добре ли си!?

-Ох просто ела!

-Първо ми кажи какво е станало!-леко се ядоса.   

-Оф…добре. На кратко:  ударих Джимин с тиган.

-Той добре ли е!?

-Ами малко е изкривен и леко надраскан, но…-Джени ме прекъсна.

- Джимин!Добре ли е Джимин!

-Ааа… ами той малко си подремва.

-Моля!

-Спокойно жив е! Има пулс.-успокоих я.

-Добре идваме веднага!

-Чакай кои сте „ВИЕ”??-попитах.

-Ами аз ще дойда и ще повикам Шуга. Нали са приятели с Джимин.

-Но имаш ли му номера?

-Да.

-Добре побързайте. –казах и затворих телефона.

След има-няма 15 мин. се появиха Джени и Шуга...