Той промени живота ми

〰31〰

Гледна точка на Джени:

На сутринта:
Събудих се от досадната аларма. Изобщо не ми се ставаше, а камо ли да ходя на училище... Повече от обикновено. После се сетих, че остават само още два дни до завършването и някак си успях да се надигна от меките завивки. Извърших сутрешните си процедури, облякох си униформата, изчаках Йонги и заедно тръгнахме към училище. Още преди да влезем в сградата срещнахме Лиса.

Дж:- Хей, Лис!

Л:- Шшшт! Тихо! -започна да маха с ръце... малко като.... Ъм... психично болна. -Млъкнете и слушайте внимателно! -нареди тя. Двамата с Йонги се спогледахме, без да си кажем каквото и да било, но после веднага се концентрираме върху момичето пред нас, което все още не се бе успокоило. -Кое ви харесва повече? -извади от джоба на синята си раница един лист и започна да чете от него. -Джеги; Йонни; Джега; Шуни; Нишу; Йондже; Джейон; Джешу; Шудже; Ниги; Гини; Гани; Нига???

Й:- Ъм... Какво е това?

Л:- Това са вашите имена в едно. Нали сте двойка. Общото име на Джени и Йонги или на Джени и Шуга. Та казвайте, на кое се спряхте???

Дж:- На нито едно!

Л:- Хайде де... Цяла вечер ги мислих!!!

Дж:- Защо? Нямаше ли друга работа?

Л:- Имах, много ясно! Но тя не е по- важна от вас. Толкова сте сладки!!! -обърнах се към Йонги, а той се усмихна и ме прегърна през рамо. Той наистина е много сладък! Лиса продължи да ни обеждава да си изберем име, с което да ни вика, докато не влязохме в класната стая: тогава спря... Най- сетне!

След седем учебни часа:
Последният час тъкмо приключи. Прибрах нещата си и изчаках останалите в коридора. Решихме да отидем в едно кафене на близо. Бяхме аз, Джин, Джънкук, Йонги, Лалиса, Димин, Техьонг по-късно се присъедини и Роуз.

Й:- Ще карам на право. Кой иска и ще може да дойде с мен и госпожица Ким на почивка в Тонгьонг за една седмица... Първоначално искахме да отидем на някоя планина... Но накрая се спряхме на Тонгьонг! Е... Кой е навит...???

Джин:- О! Там е супер... Много е красиво. Веднъж ходих с родителите ми.

Кук:- Аз със сигурност ще дойда... Искам да се измъкна малко от нашите... Могат да бъдат доста обсебващи стига да искат!

Т:- АЗ СЪЩО!!! -викна Тае.

Й:- Супер! Други?

Р:- Аз едва ли ще мога да дойда... Но ако може да вземете по- малката ми сестра... Няма да пречи... Една година по- малка от вас е... Става ли?