Той промени живота ми

〰32〰

Т:- Аз... Аз съм гей...- погледна ме в очите, а аз го прегърнах още по- силно.

Й:- Това ли беше?- ухилих се и отпуснах захвата.

Т:- А... това малко ли е?

Й:- Тае казах ти, че дори да убиеш човек пак ще сме си най- добри приятели. А това... Изобщо не ме бърка каква ти е сексуалната ориентация! Ти си същия човек все пак. Дори и след това, което ми сподели всичко ще си остане така както беше преди. Обичам те много!... Разбираш ли! Пък и аз  също съм гей...

Т:- Наистина!? Ами Джени??

Й:- Не бе!... Шегувам се!- засмях се и разроших косата на бебето до мен. То от своя страна започна да се оправя и да мърмори.

Т:- Недей... Оф...

Й:- Едно не разбирам... Какво момиче бълнуваше преди...

Т:- Не съм казвал, че е момиче. Казах, че е човек... Не съм определял пола.

Й:- А ще ми кажеш ли поне кой е този  мистериозен красавец?!?

Т:- Не!

Й:- Хайде де!... Малка гадинка... Някой, който познавам ли е?

Т:- Не знам!

Й:- Значи е някой познат...

Т:- Не съм го казал!

Й:- Я не ми ги пробутвай тия... На път съм да разбера!- Техьонг получи известие и веднага извади телефона, за да го провери. На лицето му се изписа огромна усмивка. Грабнах мобилното устройство от ръцете му и се изправих. -Я да видим с кого си пишеш, че така мазно се усмихваш.

Т:- Не! Върни ми гоо!- веднага скочи и се опита да си го вземе, но не успя. По- висок съм и е нужно само да си вдигна ръката. Наклоних телефона, така че да мога да прочета с кого е чата. -На Джънкук ли се усмихваш така, а?- той подскочи по- високо и успя да се добере до телефона. А аз започнах да размишля-вам на глас. -Сега като се замисля... Кафява коса... Кафяви очи... Стегнато тяло... "Куки"(лигаво)... А сега и това... Мисля, че знам в кого си влюбен... -той ме погледна притеснено. -Джимин, нали?

Т:- Моля?!... -направи странна физиономия, а аз се изсмях на реакцията му.

Й:- Базикам се... Защо просто не кажеш: " Влюбен съм в Джънкуки, хьонг!"

Т:- Не съм!- опита се да бъде строг, но сладоста просто бликаше от него. За това започнах да имитирам гласа му.

Й:- Си!

Т:- Добре де...- тръшна се на дивана и аз след него.

Й:- Аха! Призна си!- извиках и го посочих с пръст.

Т:- Да... Защото не ми се спори. Но иначе не е вярно...

Й:- Мхм... Не на мен тия... Влюбен си...!!! Дечкото е влюбееен!

Т:- Да... Стига толкова... Жалко, че ще си остана сам...

Й:- Мисля, че Джънкук заслужава да знае за чувствата ти...

Т:- Абсурд! Никога няма да го направя! Той е хетеро... Само ще се изложа. Пък и няма да имам възможност!

Й:- Напротив! Ще имаш... Ако ви уредя да сте в една стая в Тангьонг...

Т:- Не мога да те моля за това... Но щом настояваш! И все пак - няма да му кажа!

Й:- Поне веднъж поеми някакъв риск! Може да те отблъсне, но ще го преживееш. Нама да бъде карая на света. Но пък от друга страна, ако не направиш нищо до края на живота си ще си казваш: "Какво ли щеше да стане ако му бях казал?"

Т:- Не знам... Все още мисля, че е лоша идея.

Й:- Ти решаваш... Но си помисли добре!...

След 1 час и 30 минути:

Т:- Аз ще тръгвам вече!- стана и започна да се протяга.

Й:- Добре!- аз все още си лежях на дивана и не смятах да ставам, но Техьонг застана пред мен и скръсти ръце. -Какво!?- попитах.

Т:- Няма ли да ме изпратиш!?

Й:- Знаеш ли къде е вратата?

Т:- Мда...?

Й:- Тогава аз за какво съм ти?- приятеля ми измрънка нещо и се отправи към вратата, остановявайки, че е заключена. И все пак трябваше да стана и да му отключа... Човек НЕ може просто да си помързелува на спокойствие...

Това е новата глава... Нз защо го написах, то е ясно... Мдаа...
Съжалявам за грешките... Мдаа...

О
Б
И
Ч
А
М

В
И

И

Ч
А
О

...за сега... МДАА...