Той промени живота ми

〰4〰

Гледна точка на Роуз:

Половин час по-късно, след интервюто:

Г-жа Мин:- Благодаря ви момичета! Ще се свържа с вас щом взема решение. До виждане! -каза г-жа Мин.

-Приятна вечер! -отвърнахме в един глас с Джени и излязохме.

Гледна точка на Джени:

Интервюто мина добре(според мен).Щом излязохме от кабинета на г-жа Мин видяхме Йонги да ни чака на една маса безкрайно отегчен.

Й:- Най накрая решихте да приключите! Мислех, че ще трябва да остана, да спя тук!Хайде да се прибираме, че се стъмва. Ще ви изпратя до вкъщи. -каза той.

Дж:- Наистина няма нужда! Можем да се приберем и сами.

Й:- Ааа не! Става тъмно, няма да ви оставя да се прибирате сами! -леко се скара момчето, а ние се примирихме.

Първо изпратихме Роуз, а след това се запътихме към моята къща.

Дж:- Виж, прибирай се! Мога и сама. Нищо няма да ми стане!-опитах се да го разубедя, но без успех.

Й:- Не разбра ли, че не се отказвам лесно. Просто се примири, че ще те изпратя!

Дж:- Ох... добре! -съгласих се с него... Нямах избор. Щом толкова иска да ме изпрати... Какво толкова.

Й:- Какво се притесняваш? Аааа... сетих се! Страх те е, майка ти да не си помисли, че сме гаджета и после да те разпитва. Нали? -той се изсмя, а аз се спрях на място. Останах като закована. Сведох глава и при всички спомени за майка ми, които нахлуха в главата ми неканени, очите ми се напълниха със сълзи... -Хей какво стана? Нещо нередно ли казах?

Дж:- Не... просто...

Й:- Какво?

Дж:- Мама почина като бях малка... -казах аз и една сълза се търкулна по бузата ми.

Й:- Аз... съжалявам! Не знаех! Прости ми! Не исках да те... -прекъснах го.

Дж:- Няма нищо!-изтрих сълзите, успях леко и доста фалшиво да се усмихна и продължих да вървя напред.

Й:- Виж... съжалявам, че повдигам темата, но нали по-рано каза, че баба ти е в болница -аз кимнах- с кого си сега? С баща си?

Дж:- Не, не знам къде е той! И не ме интересува!

Й:- Чакай, да не ми казваш, че си сама и няма кой да те защити ако стане нещо? -ококори се Шуга.