Той промени живота ми

〰34〰

Гледна точка на Джимин:

Както бях намислил, още от преди, станах към 6 часа сутринта. Слязох тихомълком до първия етаж и пообиколих.
Нямаше никой. Върнах се в стаята си, взех сака и се запътих към вратата. Излязох и тъкмо да затворя след себе си, когато от съседната стая се чу щракане на ключалка. Бързо се прибрах вътре, а човека, който така и не успях да видя, слезе на първия етаж... И планът пропадна... Трябваше да направя нещо. Да измисля друг. Отворих прозореца и хвърлих сака. Нагласих се да скачам, но после си казах: "Къде ми е ума!". Взех телефона и го прибрах в джоба си. Слязох отново на първия етаж и се отправих към входната врата. Започнах да обувам обувките си, когато чух женски глас зад гърба си.

М(мащехата):- Къде отиваш, Джимин!?

Игнорирах я. Не смятах да ѝ отговарям. Но тя не се примири. Продължи да говори вече видимо раздразнена.

М:- Отговори ми!

Ч:- На майната си! -извиках, обличайки връхната си дреха. И за "късмет", точно тогава по стълбите слезе баща ми.

Б:- Джимин!- викна по мен. Аз просто излязох от къщата без да казвам каквото и да е.

Отидох под прозореца, взех сака си и вече можех да продължа по план. Тоест: да отида в парка и си взех хотдог, за да утоля глада си.

Гледна точка на Джени:

Алармата ми би и ме стресна доста. Бързо се събудих. Защо по дяволите реших да я нагласа с "Very good" на "Block B". Е важното е, че успя да ме събуди. Минах на бързо през банята, преоблякох се и слязох в кухнята. Направих си някаква закуска, хапнах и излязох, защото Йонги вече ме чакаше. Двамата се отправихме към автогарата. Там вече беше пристигнал Джимин... Явно е дошъл доста рано. Или ние по- късно. Скоро се появи Джънгкук... След него Джин... После към нас се присъедини и Дахюн заедно с Роуз, която дойде за да я изпрати. Та... Автобуса дойде... Хората вече започнаха да го пълнят, но един човек от групичката ни го нямаше, а именно Техьонг. Звъняхме му около десет пъти, но телефона му беше изключен.
Вече беше време автобуса да тръгва, а от Техьонг нямаше и следа. Дахюн и Джин някак си успяха да убедят шофьора да изчака още пет- десет минути. Продължавахме да правим отчаяни опити да се свържем с Те, но естествено те не бяха успешни. А на всичкото от горе човека, който беше зад волана на автобуса, вече започна да се изнервя. Хората в превозното средство също не бяха много радостни от ситуацията... Някои само си мърмореха под носа, други - направо ни подвикваха, но ние не им обръщахме внимание... Е поне аз... Йонги беше готов да се хвърли на бой на едно момче заради държанието му... Беше крайно възмутен от този идот и също прекалено разтревожен за приятеля си. Какви ли не, мисли са минали през главата му... Сигурно същите като моите... Дано да не съм права... Но пък може и да се е успал. Да не е чул алармата защото телефона му е изключен! Но едва ли... Та той толкова много се вълнуваше. Дано не се е случило нещо наистина ужасно. Не обръщах внимание на грубияните от автобуса, вместо това продължавах да звъня, а от Техьонг нямаше и следа...

Така не смятах да качвам ама качих... Заради един човек... Той си знае... Сега е точно 2:40 през ноща и аз съм тук зарад тебе!!!!
Таа ако не сте слушали песента на Block B *нз каде сте били* сега е момента!

Съжалявам за грешките, както казах не смятах да качвам... Ама да...😄😄😄
Саранхе! *ако е така😂😂*