Животът на Джени пропада.
Остава без родители още от малка. Единствената ѝ опора е баба ѝ, докато не се разболява.
Кафенето, в което работи фалира и губи работата си. Няма пари.
Всичко се разпада. Единственото което ѝ остава са приятелите, при това...
Оказа се, че човека, който звъни е майка ми. По най-бързия начин излязох с телефона от стаята, за да не събудя Джени и приех обаждането.
Г-жа Мин:- Шушу, спиш ли?
Й:- Вече не!- какво сега, това не е голяма работа така, че не се брои за лъжа.- А за какво се обади?
Г-жа Мин: - Ами... мисля, че ти ще искаш да кажеш на Джени и Роуз, че са одобрени за работата.
Й:- Наети ли са!!-зарадвах се много.
Г-жа Мин:- Да! Кажи им, след училище да дойдат при мен... ако искаш може да ги придружиш.
Й:- Непременно!
Г-жа Мин:- Вие иначе как сте с Техьонг?
Й:- Техьонг ли?
Г-жа Мин:- Да, нали написа, че ще спиш при него за разнообразие?
Й:- Ааа... да, добре сме!-ами сега ако иска да говори с него... отдавна не е. трябва да измисля нещо.- Той току що влезе в банята!- добре това вече е лъжа!
Г-жа Мин:- Жалко, исках да го чуя. -добре познавам майка си.
Й:- Даа... жалко... някой друг път!
Г-жа Мин:- Ами да, а сега да не те задържам, хайде чао!
Й:- Чао, мамо!
Г-жа Мин:- А и поздрави Техьонг!
Й:- Добре, чао!- след тези мои думи, прекъснах разговора и се върнах при моята спяща красавица, която вече не спеше... значи... будна красавица? Предполагам, да.
Дж:- Какво стана? Кой ти звъни по това време?-каза някак раздразнена. Ами много ясно - събудих я по-рано от колкото гтрябваше да става, а тя мрази това. Ще и се оправи настроението щом разбере новината, но първо ще я подразня малко.
Й:- Ами майка ми... та сигурна ли си, че искаш да работиш в този ресторант. Има много други, в които може да те приемат.- погледнах я с тъжно изражение.
Дж:- Защо говориш така?- погледна ме объркано.
Й:- Ами не е ли по- добре да работите на друго място? За какво ви е тази луксозна дупка?!
Дж:- Йонги, какво ти става?! Получихме ли работата или не?!
Й:- Ами...-очите и започнаха да се пълнят с сълзи... май малко прекалих. Не мога да я гледам така, по-добре да й кажа.-майка ми каза, че сте идеални за работата!-разтворих ръце, защото мислех, че ще ме прегърне, а може и целувка да ми лепне, но сбърках. Много сбърках. Тя започна да ме налага с все сила. Не ме болеше много, защото тя не е много силна, но все пак...- Хей, защо ме биеш сегаа?
Дж:- Как защо!! За малко да ме разревеш!!
Й:- Не знаех, че ще реагираш така! Извинявай!
Дж:- Ще ти простя като направиш закуска.
Й:- Трябва да се изкъпя!
Дж:- Ееее!
Й:- Ако вчера ми беше позволила да се изкъпя с теб, сега щях да съм в кухнята!
Дж:- ...- тя ме гледаше тъпо.
Й:- За следващия път ще знаеш!- усмихнах се.
Дж:- Ясно...-зарадвах се, но щом чух края на изречението настроението ми се скапа.-само аз ще готвя в тази къща!
Й:- Ама защо?!!!!
Дж:- Ти намекна това... аз просто го казах!
Й:- Ама... аз друго намеквах!! .- казах докато тя излизаше от стаята. Даже не ме отрази.
Гледна точка на Джени:
Слязох долу, за да направя закуска. Честно казано не знам какво да приготвя. Проверих в шкафа и за моя радост имаше няколко пакетчета с полуготови спагети. Сложих в две купи по едно пакетче заедно с подправката, а водата да заври. Качих се в стаята, за да се преоблека набързо. Е да, ама не стана толкова бързо. Тъкмо се облякох и се погледнах в огледалото когато забелязах, че...
Здравейте хорица! Знам, че много се забавих с главата и знам, че е скучна, но няма какво да направя. Сигурно някой ще си кажете " Ами пиши по интересни и увлекателни неща... аз ли да те уча!" Ами съжалявам, но не мога... пиша толкова колкото мога, а то не е много! И някои ще си кажете " Ами откажи се да пишеш, Wattpad няма нужда от повече бози!" Амии... няма да стане ^_^ Та все пак благодаря на тези които четат и НАИСТИНА им харесваа! О б и ч а м в и и и ! ! ! ♥ ♥ ♥
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
