Гледна точка на Джени:
Усмихнах се неловко просто, защото не знаех как да отговоря. Но тя все пак реши да задава още въпроси.
-На кого са! -попита.
-Помниш ли Йонги... Момчето, което идваше с мен в болницата и каза, че е много красиво...?
-А... онова... доброто ли?
-Да!
-И какво за него...?
-Ем... Негови са...
-Ох боже... -каза, сядайки на стола. -Абе не е зле детето... сега... Надарено е... Ти си знаеш, аз какво приказвам. Не знаех, че с него ще ти бъде първия път, но добре... ти си решаваш... Поне... нежен ли беше?
-Моля!?!?-погледнах жената пред мен доста стреснато. Защо по дяволите говори такива глупости.
-Използвахте ли предпазни средства? -каза леко отчаяна, а аз се опулих още повече на среща й... Как може да си мисли такива неща и то за мен...
-Какво по... Нищо не се е случвало докато те няма! Нищо не сме правили!
-Мхм...- каза саркастично.
-Бабо!
-Какво... Съгласих се с теб. Хайде яж си супата, че ще истине!- скастри ме.
-Добре де... -най- накрая и двете млъкнахме, потъвайки в тишина започнахме да се храним.
След обяда или по- скоро, след късния обяд баба се качи, за да си почине... По- точно да поспи. Аз измих купите и приборите, взех бельото на Йонги и се качих в стаята си. Оставих ги на края на леглото, седнах и започнах да обмислям какво да направя тъй като ми е сърдит. През ума ми мина да му пиша, но пък може да не ми отговори... Нищо де... ще рискувам.
Jennie❤:
Хей... да си забравил нещо у дома?
Yoongi⚜:
Не
Jennie❤:
Сигурен ли си?
Yoongi⚜:
Да
Jennie❤:
Защо се държиш така?
Yoongi⚜:
Как?
Jennie❤:
Добре ще те попитам по друг начин...
Защо си ми сърдит?
Какво съм направила?
Yoongi⚜:
Не... Нищо не си направила. Аз сам съм си виновен
Jennie❤:
За какво говориш?... Не те разбирам.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Той промени живота ми
RomantizmЖивотът на Джени пропада. Остава без родители още от малка. Единствената ѝ опора е баба ѝ, докато не се разболява. Кафенето, в което работи фалира и губи работата си. Няма пари. Всичко се разпада. Единственото което ѝ остава са приятелите, при това...
