Той промени живота ми

〰16〰

1 час по-късно:
Изкъпах се. Увих тялото си в хавлията, която си бях взела и излязох от банята, запътвайки се към моята стая, за да се преоблека. Щом влязох заварих там Шуга, който ме видя и огледа от главата до петите(няколко (стотин) пъти). Може би защото бях само по кърпа!!!

-А-аз... ъм... такова- най-накрая спря да ме зяпа и погледна към телефона ми- телефона ти звъня и...-пак почна да ме оглежда-и аз... аз... за какво говорех... а да, аз дойдох за да видя кой е. Беше Лиса.

-Добре!-продължи да ме гледа, но този път прехапа устна. Почувствах се страшно неудобно.- Би ли излязъл... моля!-усмихнах се неловко.

-О да!... Съжалявам!-по най-бързия начин излезе от стаята.

След като си облякох нощницата, изсуших си косата и я вързах на висока опашка отидох в гостната, но там нямаше никой. Легнах на леглото и го зачаках. Беше твърде топло, за това не се завих с нищо. Просто лежах и го чаках да дойде. След около 10-15 минути се появи, съвсем леко задъхан, но не обърнах внимание.

-Къде беше?-попитах го веднага щом влезе в стаята.

-В банята на първия етаж.

-Нали знаеш, че тоалетна има и на втория.

-Аз не ходих за тоалетна.

-Ами?

-Няма значение!

-Но тогава за какво ходи?

-Ох... моля те не ме карай да ти обяснявам!

-Какво да ми обясняваш?

-Ами... болеше ме... ммм... главата.-да бе да, повярвах му. С тази физиономия няма да заблуди никого.

-И отиде в банята?

-Да, да си наплискам лицето с вода!

-Мхм... добре!- какво крие от мен. Защо нищо не ми казва. Той започна да се съблича.

-Искаш ли да изляза докато се преоблечеш?-попитах щом си съблече тениската. За малко да ми потекат лигите.

-Не. Не ми пречиш, спокойно!-е да, ама на мен ми пречиш, искаш да умра докато те гледам ли?

Той събу и дънките си и остана само по боксерки. Без да се усетя съм започнала да го зяпам и съм прехапала устна. Той явно забеляза това и леко се подсмихна. Осъзнах се, отместих погледа си от Шуга и се обърнах с гръб към него. Той отново се засмя леко, а аз умирах от срам.

- Готов съм, няма ли да се обърнеш?-каза той, докато се настаняваше на леглото до мен. Можех да усетя самодоволната му усмивка. Като се обърнах към него видях, че е само по боксерки.

-Защо не си с пижама!?

-Сама виждаш, че е повече от горещо!

-Да, но...-той ме прекъсна.

-Пък и първия път когато спахме заедно отново бях само по боксерки нали?

-Да, но тогава нямаше...-той отново ме прекъсна.

-Може ли да ми кажеш какво те притеснява.

-Ами просто...-и пак ме прекъсна.

-Спокойно нищо няма да стане!

-Добре, ще спреш ли да ме прекъсваш!

-Да, съжалявам!

-Просто ми е странно.-всъщност наистина не знаех какво ми е. Просто ми беше неловко.

-Е ще трябва да свикнеш. Все някой ден ще пра...-тогава аз го прекъснах.

-Млъкни! Не искам да слушам за това!- след тези мои думи си запуших ушите с ръце, а Шуга ги махна.

-Държиш се като дете!-усмихна се той, но този път аз се направих на сърдита и му обърнах гръб.-Стига, Джени!-започна да ме боцка по гърба с показалец, но аз не пророних и дума. Исках да видя какво ще направи. Той започна да ме целува по врата.-Сега ще ми простиш ли?-след думите му се обърнах към него.

-Не още!

-...?-погледна ме объркано.

-Искам да ме...