Той промени живота ми

〰9〰

Те излязоха, а аз отидох на прозореца, за да ги видя.Тръгнаха в една и съща посока и си говореха нещо.

Гледна точка на Джени:

Щом двамата с Йонги излязохме от къщата аз веднага започнах да говоря.

-Днес бяхме на косъм да се издадем!

-Ммм... за какво говориш?-направи объркана физиономия.

-За раницата... че ще я взема когато отивам за моята...-започнах да го подтсещам.

-Ааа! Спокойно мисля, че не разбра нищо... Виж не, че те притискам, но...

-Но...?-подканих го аз.

-Но кога смяташ да й кажеш?-гледаше в земята.

-Ами не съм мислила. Ще го направя в подходящия момент.

-Добре! Знай, че ще те подкрепя каквото и да решиш! -Шуга се спря, а пасле и аз. Обърнах се към него и той ме целуна. Отвърнах му без да се замисля- Обичам те!! -каза след като се отделихме.

-А аз още повече- усмихнах му се топло и го прегърнах силно.

Чувството когато ме прегърна или целуне е неописуемо. Все едно съм в рая. Искам да го усещам пак и пак.
Не след дълго стигнахме до къщата ми. Взехме си пижамите, нещата за училище, униформите и без да губим време тръгнахме.

-Не мога да повярвам, че е способен на това- Шуга веднага започна да размишлява на глас.

-За какво или по-точно за кого говориш? -попитах объркано.

-За Джимин. Не мога да повярвам, че се е напил и е можел да изнасили Лиса! -отговори ми той.

-Едно не разбирам. Защо е отишъл при Лиса, а не при някоя кифла от училище?

-Може да я харесва.-каза спокойно той, а аз се развълнувах.

-Наистина! Дано да си прав!-усмихнах се широко.

-Защо?-направи объркана физиономия-... я кажи, да не би Лиса да харесва Джимин?-усмихна се мазно -За това ли го защитаваше?

Аз не отговорих, просто продължих да вървя на пред.

-Тя го харесва! Харесва го, нали? Познах ли? -каза с още по-мазна от предния път усмивка.

-Не... от къде го измисли пък това? -погледнах го някак странно.

-Знаех си, че го харесва. Още от самото начало!-каза гордо той и изпъчи напред гърди.

-Моля! Та ти даже и не подозираше!-изсмях се аз, а той се спря, сложи пръста си на устните ми и заговори.

-Шшшшт. Най-важното сега е, че: Лиса харесва Джимин! Лиса харесва Джимин! Лиса харесва Джимин!-започна да пее и подскача по улицата като малко дете. Добре че беше късно и нямаше много свидетели. Най-важното е, че я нямаше и Лиса.

-Спри! Добре, харесва го малко, но няма да казваш на никой.-погледнах го сериозно, а той се ухили.

-А на Джимин може ли?

-Най малко пък на Джимин. Ако Лиса разбере, че съм казала на някого ще ме направи на кайма! Затова само да си посмял да кажеш! -докато го „заплашвах" той не спря да се усмихва.

-Добре де, добре. Няма... обещавам! -примири се, а аз се усмихнах самодоволно.

Най-накрая стигнахме къщата на Лиса и направо влязохме вътре. Тя ни посрещна с въпрос. Буквално нямахме време даже да си отдъхнем.

-Взехте ли всичко нужно, защото няма да ви пусна пак! -каза Лиса.

-Ами мисля, че да.-отвърнах аз.

-Добре, така... Джени ти ще спиш при мен, а ти Шуга в гостната. Съгласен ли си? -попита го Лиса, а аз веднага реших да се намеся.

-А ако имаш претенции ще спиш на зем...-прекъсна ме Шуга.

-Съгласен съм!-каза той.

-А добре! -усмихнах му се.

-Чакай! На земята ли щеше да ме сложиш, да спя! -ококори се той.

-Ъъъъ... не! -усмихнах се неловко, а той се направи на сърдит -Хайде де, не се сърди!-обвих главата му с шепите си и направих тъжна муцунка, като му се наврях в лицето.

-Добре! Щом ме молиш няма как да ти откажа! -веднага се ухили, а аз се отдръпнах от него.

-Ела с мен! -Лиса погледна Шуга. Разведе го из къщата, докато не стигнаха до гостната -Е, тук ще спиш. -отвори вратата и му показа стаята, а той само кимна. Влезе вътре, а ние с Лиса в нейната стая, но вместо да заспим започнахме да си говорим.

-Мислиш ли, че е странно как Джимин дойде точно в твоята къща? -попитах я веднага.

-Какво искаш да кажеш?

-Ами има вероятност да те харесва...-тъкмо довърших изречението си и от коридора се чу шум от счупване на стъкло...