Той промени живота ми

〰14〰

Гледна точка на Джени:

-Чао, момчета!-игнорирах мърморенето на Лиса и я задърпах по пътя към къщата ѝ.

-Чао!- казаха момчетата в един глас зад нас.

След 10-15 минути:
Стигнахме до къщата на Лиса. Направо влязохме вътре, където брат ѝ ни посрещна с едно дружелюбно „Здравейте". Малко с пълна уста, защото току- що беше отхапал от сандвича пред него, но това не е важно. Задърпах Лиса на горе по стълбите за втория етаж. Набутах я в стаята ѝ и я сложих да седне на леглото, а аз се настаних на пода срещу нея.

-Добре, имам само един въпрос. Защо?!- Лиса изглеждаше много объркана и не я виня. Все пак аз нищо не ѝ казах през целия път.

-Защото трябва да поговорим за две важни неща. Първо: искам да знам защо се забави в училище и защо си плакала?-гледах повече от сериозно, а това не се случва много често.

-Няма да се измъкна без да ти кажа, нали?-каза отегчено тя.

-Да!- усмихнах се широко, а Лиса изпуфтя.

-Ох... добре!- въздъхна тежко- Като се върнах да си взема телефона, влязох в класната стая и...- направи кратка пауза, а аз изтръпнах в очакване, какво ще чуя- и видях Джимин да се натиска с... познай!

-Мммм... -тъкмо да опитам да отговоря и тя ме прекъсна.

-Тейонг Дже (дано никоя корейка не се казва така, а ако има такава- съжалявам, не съм искала да я обидя)

-Няма... начин. Наистина!?!-учудих се.

-Самата истина!-очите й се насълзиха.

-Спокойно! Всичко ще е наред! Сигурна съм, че не е това което изглежда.-веднага станах от пода и я прегърнах силно. След известно време тя се пооспокои, избърса навоформиралите се сълзи и заговори.

-Е, какво е второто нещо за което искаше да говорим?

-Ммм... не е уместно точно сега... ти си разтроена и... -прекъсна ме.

-Стига! Ще се почувствам още по- зле, ако не ми кажеш!-звучеше малко като заплаха.

-Добре, но обещай да не казваш на никого!

-Заклевам се в любимата ми пижама на еднорози!-каза тържествено тя и сложи ръка на сърцето си.

-Леле! Значи наистина мога да ти имам доверие. Добре... така... помниш ли Шуга?

-Е, не. Да не би да говориш за този Шуга, с който до преди малко бяхме заедно и вчера спа в нас? Май имам някакви бледи спомени за това момче.-погледна ме тъпо, а аз се ухилих.

-Мислех, че никога няма да се сетиш!

-Спри с глупостите, карай направо и дай по-бързо!-скастри ме Лиса.

-Добре де... с Шуга сме заедно!-казах го много бързо, а след това се усмихнах неловко. Тя премигна няколко пъти и проговори.

-Май не ме разбра. Кажи го пак, но по-бавно.

-Охх... Аз... и...-започнах (съвсем, съвсем бавно), а тя ме прекъсна.

-Добре, мааалко по-бързо.

-Аз и Шуга сме заедно!-този път го казах нормално.

-Как така заедно. Гаджета?!-усмихна се широко.

-Мхм.-тя стана от леглото и ме прегърна.

-Това е страхотно! Вие сте перфектна двойка. Знаех си, че рано или късно ще стане! Е, как се случи? Разказвай!

-Виж гадно ми е след това с Джимин... днес. Друг път ще говорим по тази тема.

-Явно не ни е било писано, но хей, не се притеснявай за мен, все ще си намеря някоя отрепка да ми прави компания.-усмихна се Лиса, а аз се начумерих.

-Леле успокои ме. Бива те в това.-казах със сарказъм.

-Мерисиии!-разлигави се тя.

-Беше сарказъм.-погледнах я тъпо (както почти винаги), а тя се усмихна още повече.

-Знааам.

-Лис, добре ли си. Приличаш на напушена.

-Добре съм! Просто емоциите от целия ден ми дойдоха в повече. Много се радвам за вас, но искам да си почина малко.

-Добре ще те оставям да си почиваш. Чао!-тъкмо излязох и преди да затворя вратата изплюх набързо, че Шуга спи в нас.

-Какво!?!-щом Лиса изкрещя това, аз тръшнах вратата и по най- бързия начин излязох от къщата.

Прибрах се у дома, където ме чакаше Шуга. Седнахме на дивана и започнахме да си говорим.

-Преди малко, днес, като бях при Лиса и казах за нас.

-Да... знам!

-Как така?

-Прати ми съобщение.-взе си телефона и ми го даде...