Той промени живота ми

〰25〰

Гледна точка на Шуга:

Щом я зърнах веднага отидох от страни на къщата и се залепих за стената й. Майка ми и баща ми слязоха от колата и се отправиха към дома на Техьонг. Един от двамата позвъни на звънеца, а Те моментално отвори... Сигурно забавената реакция, от когато аз позвъних. Естествено, че ще се забави, точно когато НЕ трябва да го прави. Разнесе се звънливият му глас.

- Добре дошли, господин и госпожо Мин. Очаквахме ви. Хайде влизайте! -изчаках една-две минути, след като всички се намърдаха вътре в къщата и се приготвих да вляза. Щом го направих и поздравих, майка ми се хвърли да ме прегръща все едно не ме е виждала от сто години, а Техьонг започна да бърбори.

-Хей... ти се върна! Тъкмо казвах на баща ти и майка ти, че отиде до магазина и скоро трябва да се прибереш. Веднага щом изрекох това и ти се появи... Хаха -изсмя се някак насилствено. Напрежението не му влияе добре. То пък едно напрежение. Майка ми се отдели от мен и ме огледа от главата до петите.

- Къде са ти покупките!?

- Моля?... Ааа... аз си купих само дъвки!

- Ходи до магазина само за дъвки? -учуди се тя.

-Да! -отговорих спокойно и едва ли не, се усмихнах.

-А защо си толкова потен!? -обади се баща ми.

-А вие защо ми задавате толкова много въпроси!

-Та... Не искам да съм груб, но защо дойдохте тук. - намеси се Техьонг, който досега мълчеше.

-Ами майка ти настояваше да дойдем да ви видим. Аз и казах да ви оставим и да не досаждаме, но тя...- баща ми се обърна към мен, а майка ми направи една много "прекрасна" физиономия.

- Ооо я стига! Донесохме ви това! -тикна в ръцете на Техьонг две торби. Съдейки по миризмата - това е храна!!! Той се отправи към кухнята за да остави торбите.

-Сега като идвахме на сам, няма да повярвате какво стана. -майка ми започна да разказва без да чака отговор. -Видяхме крадец. Беше готов да влезе с взлом в една къща, даже се скри в храстите. Ние отбихме и тъкмо щяхме да извикаме полиция, но негодника избяга!- в този момент осъзнах, че "негодника", за който говори майка ми... СЪМ АЗ!

-Да лошо... Искате ли да вечеряме заедно... Така и така сте тук!- попитах родителите си с цел да сменя темата. Майка ми побърза да отговори.