Той промени живота ми

〰11〰

След като закусихме аз и Лиса се качихме в стаята й за да се приготвим за училище и да оставим момчетата да си поговорят.

Гледна точка на Шуга:

Сега останах сам с Джимин и ще можем да поговорим. Ще се опитам да съм спокоен, но само като си помисля, че ако Лиса не беше успяла да се защити той е можел да я изнасили направо ми кипва. Тя е едно прекрасно, мило момиче и не заслужава това.

-Как можа да го направиш!?!-попитах ядосано аз. Явно няма да съм толкова спокоен колкото си мислех.

-Какво толкова съм направил, че ме гледаш на кръв цяла сутрин?-попита той.

-Ти май наистина не разбираш, а?

-Ами както виждаш... не! Затова те моля да ми обясниш.

-Добре... така... нека започнем от тук...-въздъхнах тежко- Знаеш ли колко е важен първият път при момичетата- той не каза нищо- а знаеш ли каква травма може момче да остави на момиче ако я изнасили. -не му оставих време да говори и направо продължих- Ами ако изнасилвача е пиян. Ами ако на момичето й е за първи път. Ами ако ПИЯНО МОМЧЕ ИЗНАСИЛИ ДЕВСТВЕНО МОМИЧЕ!!!

-На къде биеш с това?-попита объркан. Не знам защо ама ми иде да го фрасна в муцуната!

-Виж, Джимин, и преди си се напивал, но сега премина всякакви граници!Даваш ли си сметка какво си можел да направиш на Лиса ако не бе успяла да се защити!!!

-...?!- гледаше сериозно.

-Ако Лиса не те бе ударила с тигана ти си щял да я изнасилиш. Това не е шега работа, Джимин.И след всичко това тя все пак се опита да те защити.

-...-той не каза нищо просто сведе глава и заби поглед в земята.

-Никой човек не заслужава това. Най-малко Лиса- казах с по-мек тон аз.

-Прав си...-той гледаше в пода и беше на път да се разплаче щом чу думите ми- Но аз не съм искал... Съжалявам!-погледна ме в очите, а в неговите се четеше вина.

-Не се извинявай на мен, а на Лиса.

-Добре.-тъкмо тръгна, когато се спря-А в коя стая е тя?

-Нагоре по стълбите, първата врата в ляво.-той не каза нищо, просто започна да изкачва стълбите.

Гледна точка на Джимин:

Не мога да повярвам на това което ми каза Шуга. Защо съм такъв глупак. Ставам все по-ядосан на себе си щом си помисля за това. Как изобщо ще се появя пред нея сега. Стигнах до стаята на момичетата и почуках на вратата.

-Влез!-щом чух Лиса да казва това, влязох плахо. Беше ме срам да я погледна в очите след снощи.

-Лиса... може ли да поговорим?

-Да, разбира се!-каза тя приятелски, но защо не ми е бясна.

-Аз ще отида долу да... ъъм... измия чиниите!-Джени веднага излезе от стаята и аз останах сам с Лиса. Ох... защо ми е толкова трудно.

-Виж Лиса, за снощи... аз не...-тя ме прекъсна.

-Разбирам те напълно. Не си знаел какви ги вършиш и така...-как може да е толкова мила с мен.

-Наистина много съжалявам!-извиних се. През цялото време гледах в земята.

-Спокойно! Не ти се сърдя.-усмихна се тя- Но искам да знам нещо!

-Какво?-най-накрая я погледнах. Беше разтревожена.

-Ами... Шуга каза, че пиеш само ако се е случило нещо. Та... не искам да съм нахална, но... какво е станало?-попита загрижено тя.

-Не! Не искам да те товаря с моите проблеми.-наистина. Беше ми напълно достатъчно, че я подложих на това снощи.

-Стига, приятелите си споделят. А ние сме приятели, нали!?

-Естествено, че сме приятели!-приятели и нищо повече :-(.

-Тогава сподели. Моля тее!- направи умолителна муцунка.

-Ох... ами... добре...

Здравейте!
Ако мен някой приятел ме пита за проблеми, в реалния живот щях да се изразя така *не, че на някого му пука ама аз да си кажа...просто не мога да се сдържа* :"Ох... ами добре... едвам мЪ нави (с широка усмивка)"
Обичам ви! ♥♡♥♡♥♡♥♡

Обичам и Марк ама това не е важно ^-^ (даже не знам защо го написах) Забравете!*-*