Той промени живота ми

〰30〰

Гледна точка на Йонги:

Облякох си малко по- официални дрехи и се запътих към най- близката цветарница. Колкото и да не искам да го призная... Това бебе беше право... Трябва да й се извиня. Та... купих голям букет от червени рози... Охарчих се доста, но нищо... Важното е да ми прости. След около 5 минути пристигнах и позвъних на звънеца. Почаках малко и чух прекрасния глас на моето момиче:

Дж:- Кой е?!

Й:- Любовта на живота ти!- казах лигаво.

Дж:- Не съм в къщи!

Й:- Нима?

Дж:- Да. Можете да оставите съобщение след сигнала: Биииип...

Й:- Добре!... -прочистих гърлото си и продължих. -Моля да предадете това съобщение на Джени Ким: Ако поне една малка частица любов ти е останала към мен... Ми отвори и ме изслушай... -почаках малко, но от другата страна не се чу нито звук, а вратата така и не се отвори... Реших, че няма смисъл да чакам още. Обърнах се и лека полека направих две, три крачки, но се спрях, когато чух отключване, последвано от отваряне на врата. Обърнах се рязко и я видях, гледаше ме сериозно и беше в очакване да кажа нещо...

Й:- Здравееей!! -какво ми става. Тя изъртя очи.

Дж:- Какво искаш!? -приближих се до нея и й подадох букета.

Й:- Това е за теб! -тя го взе, помириса розите, усмихна се леко и съвсем за кратко. След това заговори.

Дж:- Защо!?

Й:- Виж съжалявам, ясно! -хванах едната й ръка с моите, тъй като с другата тя държеше букета. -Знам държах се отвратително и те моля да ми простиш. Мислех си, че аз съм правия, но осъзнах, че не е така. Имаш пълното право да не ми даваш шанс, да ми кажеш да забравя, че съществуваш, но ти обещавам, че това няма как да стане. Ти си един уникален човек, който не заслужава да бъде наранен, а аз съм глупака, който го направи и сега иска прошка. Ти си слънцето на всеки един мой ден. Ти си първата ми истинска любов и няма да се откажа така лесно. Ти си смисъла на живота ми и не знам какво ще правя без теб!!! -тя бе навела главата си надолу, а аз повдигнах брадичката й с едната си ръка. От окото й се спусна сълза. Не казах нищо. Слях устните ни и усетих втора. Щом се отделихме от целувката тя изтри сълзите си и заговори:

Дж:- А поне ще ми кажеш ли защо се държеше така??

Й:- Защото съм идиот! Обещавам, че няма да се повтори!