Той промени живота ми

〰6〰

Влязох в къщата и пред мен се откри страхотна гледка. Джени се опитваше да сготви нещо или поне така изглеждаше.

-Прибрах се! Джени какви ги вършиш за бога! -Просто не си сдържах смеха
( кухнята беше с надолу главата, а Джени се паникьосваше зад плота).

- Ох... тези тъпи картофи пак не се получиха! Имат вкус на подметка! -започна да се ядосва.

-На подметка, сериозно?!-избухнах в смях.

-Не се смей, а ела ми помогни! -дойде до мен, издърпа ме зад плота при нея, взе с вилицата един картоф и ми го натика в устата, докато ме гледаше с жален поглед.

-Джени, ти като готвиш... сол слагаш ли?! -отново почнах да се хиля.

-Ох... ето какво забравям! -изтича да вземе солта, поръси картофите и пак ми даде "нежно" да опитам.

-Така е идеално! -усмихнах се широко аз и тя след мен.

-Е щом ти хареса ще вечеряме ли? Нали не си ял след училище?-да толкова съм се бавил след училище, че без да усетя е станало 19:00.

-Не, не съм. Само отивам да кача сака горе и идвам.

-Добре!

Качих се на втория етаж, оставих го в гостната и слязох при Джени. Вечеряхме, говорихме си и се смяхме. След вечерята си пуснахме филм- все пак нямахме домашни, защо не.Щом филма свърши(към 23:30) се качихме горе за да поспим -утре сме на училище все пак.

-Лека нощ! -каза Джени и тръгна към стаята си, но аз я спрях.

-Къде отиваш?

-Ъм... да спя...?

-Но няма ли да спим заедно, като вчера? -попитах и направих тъжна муцунка.

-Зависи.

-От какво? -попитах неразбиращо.

-Имаш ли пижама този път?

-Да имам и това значи че ще спиш при мен! -казах с широка усмивка, а Джени кимна.

Тя отиде в стаята си, за да се преоблече и аз направих същото само, че в гостната. Скоро тя дойде, легнахме заедно, гушнах я и започнах да се унасям в съня си.

Гледна точка на Джени:

Беше толкова мило да ме гушне така.Колко е сладък само.След като ме прегърна веднага заспах.

По същото време-гледна точка на Лиса:

Бях сама в къщи. Батко ми беше у приятелката си, а майка ми и баща ми пътуват за три дни по работа. Тъкмо приключих с вечерята си и на вратата се позвъня. Отидох, отворих и не можах да повярвам на очите си...