deputy daddy ||vkook

-15-

-Хей. -плътният, но спокоен глас на Техюнг, накара Чонгкук да затаи дъх. Сякаш голяма буца беше заседнала в гърлото му, а из ума му се въртяха мисли дали това наистина бе гласът на това момче или дали би звучал и по-хубав на живо.-Куки, там ли си?

-Д-да...-момчето не знаеше какво да каже. От срам дори бе започнал да заеква, което накара ярка усмивка да се появи на лицето на Техюнг. Макар и през телефона, той осъзна, че момчето бе свенливо и искаше да опита да го предразположи, че да му разкаже всичко.

-Бебе, ще ми кажеш ли защо беше в лошо настроение? -нежният глас на момчето накара Куки да стисне ръба на поличката, която сега носеше, и съвсем да забрави за речниковия си запас.

Чонгкук искаше да каже нещо, да го скастри, задето така безцеремонно използва това обръщение, но сякаш нещо бе застанало в гърлото му и му пречеше да продума каквото и да било. Ако кажеше, че това нещо не бе наречено удоволствие, определено щеше да излъже.

Техюнг от своя страна разбра, че по този начин нямаше да му се получи. Бе чел какво ли не за този тип връзки и реши да пробва друг метод, надявайки се да е по-ефективен.

-Бебе, сега как си облечен? С поличка ли си? -още по голям срам обзе момчето, но въпреки това тази тема му се стори някак по-лесна за понасяне и опита да се престраши с отговор.

-Д-да... С поличка и тениска...

-Представям си колко си сладък... Виждал съм твои снимки с такива дрехи, но на живо сигурно би бил още по-очарователен. -думите му бяха изпълнени с грижа и емоция, а той самият не сдържаше усмивката си докато се обясняваше, макар и Чонгкук да не можеше да го види. -А какъв цвят са, мъниче?

Прехапвайки долната си устна, Куки погледна към дрехите, не искаше да обърка цвета, макар и да знаеше повече от добре с какво бе облечен, все пак това облекло бе едно от любимите му.

-Бебешко синьо... -тихичко продума той.

-Господи, това определено бих искал да го видя...Няма ли да зарадваш татенцето си? -понижавайки гласа си с една октава Те също прехапа устна. Всичко това му допадаше може би повече отколкото трябваше, ала не биваше да се поддава на изкушенията и го осъзнаваше, ала сега основен приоритет му бе да направи мъника щастлив.

-Не знам. -сладък, но тих смях, сякаш плени ума на Те. Успяваше в начинанието си и го правеше по най-добрия начин. -Някой ден може би.

-Стискам палци да е скоро. -засмя се и той.

-Татенце... -срамът, който до преди минута бе завладял Кук, сега го нямаше, ала ухото на по-голямото момче успя да долови въздишка, макар и лека. -Твърде добър си в това за новак...