-Чакай малко...- по-големият за пореден път измрънка. Главоболието все още го мъчеше, въпреки че бе взел хапче, за това бе и изключително нервен. -Бедрата ти са неудобни са лежене... Така е по-добре!
Идвайки у по-малкото момче, Техюнг веднага му връхлетя. Искаше да го гушка и да си говорят, ала всеки макар и лек звук го дразнеше, правеше главоболието още по-мъчително и не му позволяваше да се отпусне. За това пък Чонгкук му даде хапче и го накара да легне в скута му, но пък така Те не бе спрял да шава, докато не си сложи възглавница, върху която да положи глава.
-Кога ще подейства хапчето...-заради силната болка момчето изстена мъченически.
-До десетина минути ще спре да те боли. -двамата не отделяха очи един от друг.
Куки му се радваше, макар и всичко у Техюнг да го представяше като възможно най-измъчения и страдащ човек. Изтормозеното му изражение, мрънканията и стенанията на хьонга му му се струваха твърде сладки, но и глуповати. Така му се падаше като пиеше като невидял...
-Хьонг, имаш ли нещо против да си играя с косата ти? -продума тихо момчето, тъй като знаеше, че силният говор и шумовете го дразнят.
В отговор получи просто кимане от по-големия, който бе затворил очи и чакаше с огромно нетърпение хапчето да започне да показва ефект. Това даде увереност на Чонгкук да започне да гали и да си играе с меката му кестенява коса. Още повече го зарадва и когато Техюнг започна да мрънка, удовлетворен от приятното усещане, което Кук му доставяше.
*** Влизам аз вчера в wattpad и какво да видя
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
#2 in fanfiction
....
МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ТОВА ;-; А аз тука се чудя как го четете тва...смис НЕ ГО ЗАСЛУЖАВАМ С ТАЯ ИДИОТЩИНА, НО БЛАГОДАРЯ ВИ ;-;❤
