-95-

1.1K 138 11
                                    

Четирите момчета бяха влезли в апартамента, все пак не искаха да вдигат цялата сграда на крак само заради алергията на Техюнг.

Чонгкук бе в кухнята. Разопаковаше нещата които момчетата бяха купили, тъй като освен пулгогито, за което ги помолил, младежите бяха взели и четири кенчета безалкохолна бира и някакви чипсове. Виждайки тези покупки, Кук остана с впечатление, че щяха да се застоят, и всъщност бе много щастлив от този факт. Харесваше компанията им. Те бяха буйни, искрени и забавни, и въпреки, че все още бе леко стеснителен около тях, мъникът се отпускаше. Те, особено Техюнг, бяха хора, които нямаше да го съдят или да му се подиграят, те го приемаха такъв, какъвто бе. Покрай гаджето си момчето намираше нови приятели.

-Чонгкук, ела си вземи гаджето! -силен вик се чу от хола, а след него и някакво тропане.

Момчето веднага остави покупките и вече изстиналото си пулгоги, като се запъти с бърза крачка към стаята и какво да види! Хосок и Юнги бяха на дивана, спокойно разположили се, но нередното нещо бе, че Те се бе излегнал мъртвешки под тях, дишайки през тежко през уста.

Мъникът остана потресен. Зениците му се разшириха и точно когато бе готов да им се скара Юнги изрече самодоволно:

-Удържаме звяра.

Хосок меко казано избухна в смях, а Техюнг изстена. Самодоволната усмивка не напусна лицето на Юнги. Бе внесъл натроение в почти създалата се негативна ситуация, а Чонгкук просто се хвана за челото и се върна в кухнята, за да си стопли яденето. Пък и знаеше, че Техюнг нямаше да остана в онази позиция за дълго или поне така се надяваше.

deputy daddy ||vkookWhere stories live. Discover now