Двете момчета бяха легнали на дивана, а на масичката до тях бяха пръснати всякакъв тип нездравословни храни. Техюнг наистина се бе постарал докато бе в магазина, а сега хранеше по-малкото момче с пуканки.
Чонгкук разтвори малките си розови устни и позволи на Техюнг да го нахрани, като нежните му бузи съвсем леко се издуваха докато дъвчеше. Гримът му бе размазан на места, заради мъчително многото прегръдки, на които по-големият го бе подложил, но нямаше нужда да сега да научава за това, по-късно щеше да разбере и сам. За Те мъника бе една очарователна гледка.
Очите на Куки нарочно всеки път избягваха тези на брюнета, тъй като се срамуваше, ала и в умът му бе пълна каша.
-Хьонг, от съжаление ли го правиш... -тихо промълви той, карайки нотка обърканост да се изпише на лицето на Техюнг.-От съжаление ли правиш тези неща с храненето, прегръдките и това, че каза, че ме обичаш...
По-големият не отделяше очи от момчето. Не знаеше как да подбере думите си по начин, който нямаше да го нарани , но трябваше да рискува. Не искаше той да е поредната причина момчето да страда, а единствения изход от това бе нуждата от това да бъде честен.
Техюнг пое дълбоко дъх. Преди да започне да говори навлажни напуканите си от студа устни с език и, за да се съсредоточи напълно в отговора си, погледна нагоре, към белия таван.
-Когато се запознахме ми се стори доста интересен. Казвал съм ти го и преди, но наистина характерът ти ме заинтригува. Ти беше уверен, но и същевременно срамежлив, беше забавен, но и сдържан на моменти. Споделяше чувството ми за хумор и сексуалните ми предпочитания, ала най-вече ме заинтригува с малката си тайна. Не отричам, че ми бе приятно да те наричам мъниче, да те карам да се червиш с всяка моя нежна дума или жест, но започнах да свиквам. Започнах да се привързвам към това колко сладък бе, привърах се към теб изобщо... Чонгкук, знам, че днес бе трудно за теб, осъзнавам, че би прозвучало нагло и неуместно, но те харесвам. Харесвам те много и дори да не изпитваш същото към мен ти винаги ще си моето мъниче. Просто исках да го знаеш, но никога не съм изпитвал съжаление към теб.
На лицето му заигра пленителна усмивка. Бе доволен, най-сетне успя да изрече думите на глас. Най-после прие чувствата си, но го направи на глас и то точно към човека, към когото бяха отправени.
В подобни моменти всеки с всичкия си или поне изпитващ малко срам би започнал да се оправдава, да се черви и засрамва, ала Техюнг бе спокоен. Радваше се, че бе споделил на момчето и липсата на реакция от негова страна не го притесняваше. Дори ни най-малко. Все пак Те бе силен характер, щеше да приеме това, мъника да не изпитва същото към него, но щеше да бъде още по-привързан и щеше да използва сила, ако някой друг го наранеше. Щеше винаги да си бъде утехата му.
Но погледнато и по друг начин брюнетът изобщо нямаше причина да се срами. За щастие най-много минута по-късно по-малкият го прегърна силно и внезапно. Едно бе сигурно - тази прегръдка със сигурност не бе от съжаление или мъка.
*** Много ви се чудя как още я четете таяшитня, но все пак страшно много ви благодаря за 30к ;-;<3
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
