deputy daddy ||vkook

-97-

Учудването на Техюнг не остана незабелязано. Въпреки отчайващото си състояние той наостри уши, а блуждаещите му насълзени очи някак се концентрираха върху двете момчета, останали в стаята. Те самите се гледаха сякаш чрез телепатични способности преговаряха какво щяха да продумат или пък кой щеше да започне пръв, ала тези нагласи продължаваха по-дълго отколкото те си мислеха, а Техюнг нямаше особено желание просто да седи и да чака.

-Какво толкова искате да говорим? -уморено, но настоятелно попита той, след което започна да търси кърпичка за течащия си нос, но такава не намираше и започваше да мрънка. -Ох, писна ми вече...целият ми нос е разранен от тия скапани-

Чонгкук го секна, подавайки му кърпичка и поставяйки длан на бедрото му. Все още настоятелния поглед на гаджето му сякаш прогаряше цялата същност на мъника. Никога не бе изпадал в подобна ситуация, за това и кимна на Юнги.

-Ех, явно е време да започне драмата...-момчето въздъхна.-Техюнг, ще опитам да бъда възможно най-точен и кратък, та... сещаш се, че докато с теб се обучавахме в чужбина баща ми се ожени отново, нали? -брюнетът кимна, гледайки Юнги без да откъсва очи от него.-Също знаеш, че Чейон има син, чието съществуване беше загадка за мен доста време.

Информацията вече започваше да тече през ума на Техюнг. Чудеше се до къде точно ще отведат думите на блондина, какво ще последва? Момчето имаше доста предположения за развоя на този разговор, ала размислите му никак не му пречеха да се вслушва в потока от нова информация.

-Последно време аз работех много, пътувах по работа и като цяло бях обсебен познай от какво. От работата. Един ден ми трябваше важна част от един чертеж, който баща ми бе оставил в спалнята си и, тъй като не си бе у дома, се наложи да си го потърся сам. И аз влязох в помещението. Първото нещо, което ми се наби в очи бе частта от чертежа, която издирвах. Това ми спести много нерви, но точно когато се канех да изляза, погледът ми попадна на нещо друго. Снимка на Чеьон с някакво момче.

Брюнетът бе умен. Вече започваше да разбира на къде отиваха нещата, за това и продума.

-Да не би Чонгкук и Чейон..?

-Да, Техюнг, Кук е син на Чейон. Осъзнах го когато ни запозна и се радвам, че това се случи, тъй като най-сетне имах възможността да се запозная с твоя възлюбен, но и моя доведен брат. -блондинът се усмихна доволно.

-Хьонг, бях ти казвал, че доведеният ми баща много не ме харесва, нали? -тънкото и срамежливо гласче на мъника отне светлината на вниманието от блондина, а Техюнг му кимна в отговор.- Ами, Юнги каза, че щял да говори с него да се преместя в техния дом и да започна да работя във фирмата веднага, щом лекциите ми приключили и съм завършел.

Те погледна към блондина с широко отворени очи и унесена усмивка на лице. Не можеше да опише колко се радваше, а и сега свързваше всичко. Наистина господин Мин имаше доведен син, за когото брюнетът знаеше, но информацията стигаше до тук, а Чонгкук, милият, заради интересите и предпочитанията си се бе преместил да живее самостоятелно. Не искал да чернее пред очите на доведения си баща. И всъщност колко много приличаше на Чейон не бе истина. Техюнг се замисли. Искрата в очите, чаровната усмивка, малкото носле, по много той приличаше на нея. Но бе по-висок с по-очертано лице и черти, косата му бе по-светла от нейната и какво ли още не.

Въпреки всичките си мисли и разсъждения, Те не се бе откъснал от реалността, в която Юнги и Чонгкук очакваха някаква приемлива реакция, за това и прегърна приятеля си и тихичко продума.

-За преместването ще си поговорим, но определено ще искам да виждам личицето ти във фирмата и със сигурност ще се погрижа да се случва често...

***
Guess who's back
Приятелят ми започна да слуша бтс и се погрижи да ме върне в някаква фаза, та си викам аз защо да не опитам да си завърша поне един фик и без това вече не ми е толкова натоварено с дск и седнах снощи аз да се подсещам какво е ставало тука лмао
Надявам се тази част да ви е харесала, а следващата ще видим кога ще е, но ще направя всичко възможно да е скоро!