deputy daddy ||vkook

-55-

Студеният поглед на Техюнг пронизваше този на Джимин. Бе го гнус от момчето срещу него, питаше се как бе възможно в думите му да няма нито капчица срам, ала съществуваха хора от всякакъв тип на този свят, за това и не биваше да се учудва.

-Предполагам вече не ми трябва запис, за да докажа твърденията си, нали? -Техюнг повдигна глава. Очите му се спряха на момичето застанало зад Джимин и свело глава.

То кимна. Нямаше ни най- малка представа какво да направи в тази ситуация, а Джимин не след дълго осъзна какво се случваше, но преди да бе направил каквото и да било Чонгкук продума.

-Хьонг, хайде да си вървим...

В този миг Джимин усети, че бе надхитрен от брюнета и просто остана на мястото си, като подпря глава с дланите си, ала не издаде нито звук, от устните му не излезе дори едно "съжалявам", а това бе една от многото причини Техюнг все още да го гледаше със злоба, но трябваше да спре. Налагаше се да изведе Чонгкук, който стоеше разбит за пореден път без да показва каквато и да било реакция. Болеше го, но съдбата за пореден път му нанесе удар под кръста. За жалост бе свикнал на подобни неща...

-Тръгваме си. -без да губи време Техюнг се изправи и грабна ръката на мъника, като го изведе от кафенето. Бе ядосан, но и доволен, че се оказа прав, макар и да не искаше да го изрича. -Казах ти, че е боклук...

-Знам... -Куки едва говореше. Имаше чувството, че по страните му щяха да потекат сълзи, ако започнеше да изрича свързани изречения. Знаеше, че Техюнг бе прав, но все пак болеше.

Момчетата вървяха за кратко докато Техюнг не се спря. Оказа се, че бяха пред едно магазинче за хранителни стоки.

Техюнг винаги минаваше от тук след лекции, за да се подкрепи с нещо, изтощен от голямата умора, докарваща му университета, а сега планът бе друг. В момента трябваше по най-добрия начин да накара Куки да забрави да мисли за онзи нещастник, а какъв по-добър начин от лечение на раната с любов и обилно количество нездравословна храна?

-Хей... погледни ме. -той внимателно обхвана брадичката на Куки с ръка. Искаше да получи вниманието му, да види красивите му тъмни очи, които сега бяха изпълнени с горчиви сълзи...-Не си струва да плачеш за такъв глупак. Той губи, а не ти, ясно ли е?

В отговор отново получи кимане, но и една усмивка, изпълнена с болка. Това значеше само едно-имаше надежда. А тази частица емоция накара Техюнг да започне да трие сълзите на Куки, като се стараеше да остави грима му непокътнат.

-Хьонг, защо мен никой не ме обича... -внезапно момчето проплака. Действието на Те го бе докарало до ръба. Подобни ласки винаги го караха да си излива душата макар и да не искаше да го прави. Просто се случваше без негово желание, а сега това му състояние бе като стрела за сърцето на брюнета. Чувстваше се сякаш бе сторил нещо грешно, сякаш бе попречил на щастието на Куки, но се досети, че никога не е имало такова. Досети се какъв бе Джимин и какво самият Техюнг целеше да постигне с отделения си труд.

-Чонгкук, не ми се слушат глупости... Аз те обичам и сега ще вляза в магазина, за да взема нещо за ядене, и, щом изляза, искам да си спрял да мислиш за онзи педал и вниманието ти да бъде съсредоточено върху мен.

С тези си думи Техюнг остави момчето безмълвно. Хората около него преминаваха, времето течеше безспирно, ала единственото важно нещо за мъника в момента бяха думите на по-големият и начинът, по който отново затуптя сърцето му.

***
Твърде много хейт към Чим има тука кмс
Същоо, ако ви се чете Юнсок, имам ново фикче, ако исате го погледнете, и такам хдд Ох, трябва да спра да мисля истории твърде много станаха... ;-;