deputy daddy ||vkook

-80-

-Желая ви приятно гледане, господине! -мекият глас на жената от касата за билети бе блазнил ушите на Техюнг вече десетина минути само и само, защото пред него имаше хора.

Разбира се, нежният и тембър постепенно омръзна на момчето. Вече искаше да слуша този на гаджето си, така невинен и изпълнен с финес и гальовност. А когато се срамеше гласът му изобщо не му приличаше. Ставаше писклив, но сладък, изнежен, ала благ на сърцето. За това и Техюнг побърза да отвърне на жената, която повече приличаше на госпожица, окрасила лицето си с малко по-екстравагантен грим, неподходящ за работно място. Чонгкук можеше да й каже една-две думи за това, но той не бе тук сега, нямаше и да дойде.

-Благодаря.

Момчето грабнало билетите и трите чифта 3D очила, с бързи крачки се отдръпна от касата. Нямаше търпение да се похвали на останалите две момчета, че бе останал жив след това досадно чакане, но точно когато една, изпълнена с привидно раздразнение и отегчение, усмивка да се оформи на лицето му, в полезрението му попадна една необичайна картинка-Чонгкук и Юнги се смееха от сърце. Блондинът бе прегърнал мъника през рамо, показваше му нещо на телефона си, а Куки гледаше с интерес.

Неприятно чувство прониза брюнета в стомаха. Гледката го накара да спре за момент. Блясъка в очите на гаджето му го накара да се зачуди, а искреността в усмивката на Юнги - да изпита нещо, което не бе изпитвал от ужасно много време, може би месеци или години, ала това нямаше каквото и да било значение. Важното бе, че сега ревнуваше и то много, макар и да нямаше причина за това. Или поне на това се надяваше. Надяваше се онези двамата най-сетне да бяха намерили обща тема и да се забавляваха, а това усещане да бе само и единствено чиста параноя. Заради тази надежда отново започна да пристъпва към тях, гледайки ги внимателно.

-Няма начин това да е истина! -смеейки се силно, Чонгкук избута Юнги. Прикриваше засмяното си личице с длан, но опулените му очи показваха чисто въодушевление, но точно преди Юнги да отвърне на думите му или пък да направи някакъв жест, видя Техюнг. Веселата му гримаса така и не изчезна, но бе придружена от думи, които накараха брюнета да си отдъхне.

-Като за пръв път си си избрал свястно гадже. Евала ти правя, глупако.

Брюнетът от своя страна не отрони и дума. Само завъртя очи и кимна с глава към залата, на където трябваше да се насочат. Бе твърде облечкен от думите на приятеля си, че да отвърне, но и бе твърде замислен. Чудеше се какво точно бе накарало Юнги-най-големият непукист и грубиянин по отношение на преценяване на гаджетата на Техюнг, да се смее така искрено и с глас. Питаше се какво точно се бе случило докато го нямаше, през онези десетина минути.

***
Искам да си избера дни за ъпдейти на тази история, но като се знам каква съм ще ме домързи да ги спазвам