-Никога не съм харесвал Джимин по този начин... -Чонгкук все още бе сгушен в брюнета. Не смееше да го пусне. Мислеше си, че спреше ли да го притиска до себе си, че отделеше ли се от гостоприемните му обятия, Техюнг щеше да изчезне. За него това сякаш бе сън, от който не искаше да се буди.
-Тогава защо излизаше с него?! -момчето едва ли не извика. Този факт наистина му бе дошъл като гръм от ясно небе.
-Не викай, де...
Момчето почти веднага повдигна глава, жалният му поглед, пресрещайки се с този на Техюнг. Това ново изражение, изпълнено с мъка, но и, излъчващо жизненост, накара сърцето на брюнета да прескочи удар. Не му омръзваше да вижда всяко изменение в лицето на мъника дори намираше това за изключително уникално. Всеки негов напрегнат лицев мускул сякаш изразяваше своя емоция и нямаше да се остави да бъде сбъркан с другите.
-Съжалявам... но, щом не си го харесвал, защо изобщо се занимаваше с него? -гласът на Техюнг спадна с една октава.С голямата си, но перфектно изваяна длан докосна лицето на момчето, карайки го да затвори очи при контакта. Техюнг галеше бузата му, а Чонгкук все още не можеше да повярва, че това се случваше наистина. Ласките, с които брюнетът го даряваше, и загриженият начин, по който го гледаше, го караха да се чувства сякаш бе на седмото небе.
Въпреки че бе потънал в блаженството, която цялата ситуация му доставяше, Чонгкук не искаше да оставя Техюнг без отговор на въпроса му, ала преди да отвърне затвори очи и отново се сгуши в него.
-Исках да опитам с Джимин, защото не можех да ти кажа, че харесвам теб, хьонг.
Самодоволно чувство обзе Техюнг. Сега всичко му се бе изяснило, а реакцията на Куки му се бе сторила повече от очарователна, за това бе решил малко да се закача с него.
-Значи чакаше аз да ти призная ли, малчо? Знаеш ли, ако просто ми беше казал, щяхме да си спестим всички тези глупави ситуации, а и не знам дали си забелязал, но аз не ям хора.
Тих смях достигна до ушите на брюнета, карайки усмивка да се появи и на неговото лице. Постепенно усещането, че момчетата бяха в един красив сън, стана взаимно. Всяка изтичаща секунда сякаш бе година или век. Сякаш времето не съществуваше за тях, а и нямаше нужда да съществува, защото тук присъстваше искреното щастие.
-Куки, ще ме погледнеш ли за секунда?
Без да отговаря Чонгкук погледна към Техюнг, като сладката му и доволна гримаса бе вече видима за брюнета, който бързо се възползва от момента.Без да му мисли целуна Чонгкук. Макар и за по-малко от секунда допирът до нежните устни на момчето го накара да поиска още. Искаше да усети по-добре вкуса на апетитно изглеждащите му, украсени с примамливо червено червило, устни. Но не искаше и да бърза, щеше да му покаже каква бе истинската любов.
-З-защо...
-Защото вече си само и единствено мой.
*** Преди да завърша главата и да отида да гледам black butler искам да ви покажа това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
ВЧЕРА СЛУЧАЙНО ГО ВИДЯХ И СЕРИОЗНО МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ;----; Макар сега да е на трето място днес до някое време все още беше на първо и въпреки това сериозно страшно много ви благодаря за това ;-; Брех, чувствам се горда с тая шитня, но за сега ви оставям и отивам да си гледам анимето иии благодаря вии pt.3 хд<3
