Топлите слънчеви лъчи неканени се прокрадваха през завесите в стаята на по-малкото момче. Атмосферата в помещението бе повече от блажена. Момчетата лежаха на леглото. Заобиколени бяха от тишина и спокойствие, ала от време на време можеше от прозореца да се чуе някой по-силен или близък звук, като чуруликането на някоя птичка или клаксонът на кола, притежание на човек, недоволен от трафика или закъсняващ за работа.
Въпреки това мигът бе незаменим и вече будният Чонгкук можеше да го потвърди.
Мъникът се бе сгушил в завивките, а краката му бяха свити. Бе като малко топче с глава, изскочила изпод завивките, ала върху това "топче" имаше нещо предизвикващо неравност във фигурата му. Това бе ръката на Техюнг, увита около кръста на мъника. Той също бе под завивките, като само главата му бе отвън, и спеше безгрижно, ала въпреки че спеше, ръката му бе стабилна в захвата си, явно дори в съня си момчето нямаше намерение да пуска Чонгкук. Но на младокът това не му пречеше, напротив, харесваше му. Наслаждаваше се на близостта им, на обезпокоеното изражение на Техюнг.
Кук наблюдаваше лицето му. За някои хора подобно нещо би било странно дори зловещо, но мъникът обичаше да изучава човешките черти, а тези на Техюнг определено бяха неземни. Очите, устните, носът му, всичко у него бе повече от перфектно за младото момче, за това и искаше да го докосне.
Момчето извади ръката си изпод завивките. Следейки за нежелана реакция от страна на по-големия, той неуверено протегна длан, докосвайки с върха на пръстите си кожата на момчето, която бе мека и изключително гладка на допир. Това го накара да плъзне пръстите си по нея. Галеше я нежно и любвеобилно, като усмивка грееше на съненото му личице, ала тази му светла гримаса веднага погасна в срам, щом по-големият задвижи устните си.
-Винаги ли пръстите ти са толкова студени? -без да отваря очи Техюнг продума със сутрешния си дълбок и пресипнал от съня глас.
Чонгкук се стресна много. Опита бързо да си дръпне ръката от лицето на брюнета, ала бе изпреварен. Те бе хванал дланта му и я бе приближил до устните си. Поставяше нежни целувки върху тънките му пръстчета.
-Не винаги, но сега е, защото ми е малко студено.
Криейки погледа си от този на Техюнг, мъникът отвърна, ала тези негови думи само подканиха брюнета да се приближи повече до него и да го поеме в обятията си.
Точно тогава Чонгкук се досети как преди да заспи бе забелязал, че Те си бе свалил дрехите, оставайки само по боксерки. Сега вече усещаше цялата му топлина, усещаше нежността на кожата му, чувстваше цялата му близост, сякаш бяха заедно от години.
Ала не бе така, за това и по-малкият се срамеше. Бе сякаш сърцето му всеки миг щеше да изскочи от гърдите му. Вълнуваше се от близостта им, тревожеше се, че и той самият от снощи бе останал само по дънки, а това допълнително допринасяше за неловкото състояние превзело съществуването му, ала въпреки това му харесваше. За пръв път в живота си той се бе събудил, чувствайки се желан.
-Х-хьонг, г-гол си... неловко ми е...
С червенина по бузите си, Чонгкук скри очите си в рамото на Техюнг. Едната от ръцете на по-големия бе увита около кръста на по-малкия, а другата бе подпряна на гърба му. Бавно го галеше, карайки мъника да настръхне и се смееше.
-Вини себе си за това, все пак ти поиска да остана, а аз не мога да спя с дрехи. Твърде топло ми става...
-Нищо не ти пречи да спиш поне с дънки, но добре... -момчето измрънка. Това предизвика двойна доза радост у Техюнг, който го притисна още по-близо до себе си, вкопчвайки го в неизмъкваема клопка.
-Стига си се оплаквал и кажи какво искаш да закусваш, защото планирам да остана до края на деня, мъниче.
*** От три дни се опитвам да напиша тази глава и на края взе, че на нищо не стана...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
