deputy daddy ||vkook

-94-

Силен трясък на входната врата накара Чонгкук да се стресне, ала и събуди любопитството му. Знаеше, че онези тримата щяха да идват, но да се появят толкова гръмко бе нещо неочаквано, за това и момчето бързо се изправи и отиде да провери какво ставаше отвън.

Той притвори вратата, предпазлив от това, което щеше да види, но гледката го накара да се засмее без глас. Техюнг седеше на пода, държейки се за главата, охкаше и пъшкаше, оставил до себе си голяма найлонова торба, а Юнги и Хосок бяха отишли в края на коридора, те се смееха силно, без да могат да отронят нито дума.

-Майка ви стара, подигравайте се докато можете... -изпсува брюнета едва ли не на себе си, но гласът му бе различен, бе по-сух и пресипнал вероятно заради алергията, но и изражението, изписано върху сведената му глава, не навяваше особена жизненост. Носът на момчето бе зачервен, той все още подсмърчаше и явно не бе забелязал, че вратата се бе отворила и че гаджето му стоеше точно пред него, гледащо го с любвеобилните си очи.

Чонгкук, за радост на Техюнг, нямаше намерение просто да седи и да му се смееха, както все още правеха другите две момчета. Мъникът приклекна, постави дланта си върху главата на седналия на пода брюнет и го погали. На лицето му бе застанала топла и приветлива гримаса, а, щом продума, в гласа му се чувстваше нежност.

-Какво направи, идиотче такова?

Погледът на Техюнг веднага се вдигна нагоре. В очите му се изписа надежда, чиста форма на щастие, което само Чонгкук можеше да породи у него и, въпреки че говореше носово, побърза да прегърне гаджето си и да му се оплаче.

-Куки, слънчице мое, единственото нормално и най-прекрасно нещо в живота ми, липсваше ми адски много! -прегръдката му бе силна, караща брюнета да се вкопчи в слабото момче, което недоумяваше какво толкова можеше да му бяха направили онези двамата, че Техюнг да реагираше по този начин.

-Те, не си дрогиран или пиян, нали...

Смехът на двете момчета, който до сега бе утихнал, започна отново. Гръмко и ясно. Чуваше се и ръкопляскане, което идваше от Хосок, който едва се сдържаше да не се строполи на земята. Техюнг се сгуши още по-силно в гаджето си, а Чонгкук бе объркан. Вече наистина започваше да се притеснява, а все още не бе получил нито един отговор на въпросите си.

-Хьонг, отговори ми де. Заради алергията ли се държиш така?

-Не го мисли особено.-от края на коридора се обади блондинът, който се бе ухилил до уши.-Винаги става такъв когато дойде пролет. От алергията явно не му достига въздух до главния мозък,но ще му свикнеш.

След като изрече тези думи, Юнги започна да пристъпва напред, като най-сетне бе укротил смеха си. Той побутна Техюнг, който все още бе сгушен в Чонгкук, с крак и отново продума.

-Идиот, хайде ставай. После ще се натискаш на горкото момче, не стой в коридора.

Брюнетът от своя страна в началото не пожела де се изправи, бе му приятно в обятията на любимия му, а това, че стояха в коридора на етажа, не му пречеше особено. Обичаше да го прегръща, да усеща аромата и присъствието му, за това и трябваха доста убеждения от страна на трите момчета, за да го накарат да се изправи, но поне се получи. Четиримата влязоха в апартамента на най-младото момче, като преди това взеха и торбата с покупките, за която Техюнг съвсем бе забравил.

***
Малко почивка след половината класни също благодаря ви за 80к♡