Taedaddy: Какви са тези глупости...
Taedaddy: Не си втълпявай такива неща
Taedaddy: Но моля те недей и да плачеш
Taedaddy: Не обичам когато някой плаче...
Taedaddy: Куки?
Taedaddy: Виж, започна да ме притесняваш
Taedaddy: Пиши ми когато си тук моля те...
Техюнг се притесни много. Мразеше хората да плачат и винаги опитваше да помогне на всеки, ронещ сълзи. Не можеше да каже или види, че Куки наистина плачеше, но самата мисъл, че някой толкова красив би плакал за нещо подобно го измъчваше отвътре. Момчето постоянно проверяваше дали бе получил ново съобщение от Куки, макар и звукът от известията му да бе увеличен до максималната степен, но така си измина денят-без следа от него.
