-Мислиш ли, че Юнги ще ме хареса?
Чонгкук, чиито гърди служеха за възглавница на брюнета проговори. Той дълго си бе играл с кичурчета от косата на момчето, опитвайки се да сплете някои от тях с малки плитки и му се получаваше доста добре, ала въпреки това плитчиците се разваляха, тъй като Техюнг не му позволяваше да стане, да вземе ластик и да ги завърже. На по-голямото момче му харесваше когато Куки просто си играеше с косата му, а това да му направи прическа значеше, че по някое време мъникът щеше да спре да му предоставя това мъничко удоволствие.
-Мм... -Техюнг измънка. Бе сякаш хипнотизиран от движенията на пръстите на мъника през косата му, за това и говорът му бе леко възпрепятстван. -Почти сигурен съм, че ще те хареса.
-Почти? -Чонгкук го изгледа подозрително, спирайки да си играе с меката му коса.
Брюнетът измрънка недоволен. Без да поглежда към мъника сложи дланта си върху неговата, което бе начин да го подтикне да продължи. Не бе доволен от факта, че тъкмо бе започнал да се унася в сладък сън, породен от нежния допир и грижите на по-малкото момче, ала нямаше ли ги тези малки отговорници за положението му, насладата и спокойствието му изчезваха.
-Да, почти, защото този глупак не обича да общува с хора, а сега продължи да си играеш с косата ми, моля.-Техюнг продума и се сгуши все повече в гърдите на момчето.
За Куки гаджето му бе наистина очарователно. Харесваше му колко мъжествено, но и колко сладко можеше да се държи на моменти, караше го да се влюбва все повече в него.
-Добре, но, ако не ме хареса ще си тръгна... Не искам да става неловко.
По-големият надигна глава. Бе недоволен от факта, че Кук все още не бе започнал предишното си занимание, но повече бе натъжен, заради това, че Куки отново бе неуверен. Момчето наистина с надяваше любимият му човек и най-добрият му приятел да си допаднат, изобщо не допускаше варианти, противоположнен на този.
-Куки, дори и да стане не му обръщай внимание... Имам предвид, че той не е лош, но е студен отначало, а ти си чудесен, слънчице. Ако не хареса забавния, сладък и уникален твой характер, значи наистина е глупак, ала това ме съмнява. Щом Джин, Намджун и Хосок, които също познават Юнги, те харесаха, значи всичко ще мине като по вода, чу ли?
Момчето кимна в съгласие и се усмихна миловидно. Чак сега осъзнаваше колко всъщност бе обикнал Техюнг, думите и действията му. Всичко относно брюнета му действаше като наркотик, не можеше да си представи живота без него и изобщо не искаше да си го представя. За броени месеци бе свикнал твърде много с момчето, бе го обикнал истински и искрено се надяваше всичко между тях да си останеше така перфектно, в противен случай би го приел тежко, наистина тежко...
