-Разкажи ни нещо за себе си, ангелче!
Всички погледи бяха вперени в Чонгкук, на когото му бе отнело известно време да се поотпусне в компанията на момчетата. И въпреки това все още се притесняваше. Чувстваше се нервен от вниманието, което му доставяха, не знаеше какво да каже.
-Ъм, а-аз... На двадесет и две години съм, от Сеул... -мислите му бяха разпръснати хаотично из ума му. Не обичаше да говори за себе си, не, по-скоро не можеше да говори за себе си и този тип липса на опит му играеше лоша шега в момента.
-Бисексуален е също като мен, има невероятен вкус за дрехи и умее да борави с грим, понякога е доста хаплив, но същевременно е страшно сладък и любвеобилен, а това са едни от малкото неща, които го правят повече от очарователен.
За пореден път бузите на Чонгкук почервеняха. Заради породения срам у него, момчето бързо се сви и се обърна назад, към седящия зад него Техюнг, като обви ръце около врата му, скривайки лицето си в извивката между врата и рамото му.
-Засрами момчето, ей! -чернокоското, чието име бе Хосок се провикна, като в гласа му си пролича, че от сега си бе прекалил с алкохола.
-Нека се срами, това е от любов. Пък и не е като да не мога да говоря още за това, колко сладък ми е.
-Джин хьонг. -след думите на Техюнг, Куки отново извади личицето си на показ. -Би ли ми поръчал нещо за пиене, защото, ако продължа да слушам Те, наистина ще умра от срам...
-Алкохол ли ще искаш или нещо друго, Чонгкуки? -блондинът попита с весела физиономия. Очевидно бе, че тези двамата бяха главната атракция тази вечер.
-Алкохол, моля. -свенливото му и тихичко гласче можеше да се нарече възможно най-сладкото нещо според останалите момчета, ала само Техюнг знаеше, че не се ли срамуваше, Куки се държеше доста различно, но пък това си бе една от най-сладките му черти, както бе споменал по-рано.
-Веднага идва! А, Те, ти ще пиеш ли нещо?
-Може би по-късно, но сега искам нещо от Чонгкук. -брюнетът погледна към гаджето си, което от своя страна го гледаше с недоумяващ поглед. -Хайде, мъниче, можеш да се сетиш.
Тогава му дойде наум какво би могъл да иска.
-Не може ли ти да...
-Не, не може. -Техюнг бързо отвърна, а това накара Чонгкук да въздъхне.
Момчето, несигурно в действията си, докосна лицето на по-голямия. Внимателно наблюдаваше чертите му, вглеждаше се в меките му устни, проблясващи заради топлата светлина, осветяваща стаята, а кожата му гладка като кадифе сякаш всеки миг щеше да се разпадне от чуждия допир.
Мъникът можеше да го гледа без да му омръзне дори и за секунда, ала времето течеше, а другите ги наблюдаваха. Любуваха се на сладката картинка, ала любуването им се превърна в гордост, едва ли не победоносно чувство, което превзе момчетата в мига, щом Чонгкук допря устните си до тези на Техюнг.
***
Не може ли още малко да удължат ваканцията ве кмс...
