Когато се влюбиш

Първа глава

Поех си дълбоко въздух и включих осветлението в банята. Трябваше да си взема душ. Определено имах нужда от това. Главата ми пулсираше от болка. Пристъпих бавно вътре и съблякох дрехите си.
Горещата вода бързо започна да мокри косата и тялото ми.
Може би Сара беше права. Трябваше да се махна от тук. Оставаха три седмици от лятната ваканция, а този град ме задушаваше, апартаментът също. Родителите ми се прибираха от време на време. Работиха в чужбина - Германия, а аз живеех с по-голямата си сестра - Ребека в Канада. Понякога ние ги посещавахме, но повечето пъти идваха те.
Не знаех колко време съм стояла под душа, мислейки за живота си, но просто не исках да мисля за друга част от него - Картър. Той беше кашата в ума ми. Усетих как при изникването на името му в мислите ми, няколко сълзи започнаха да се стичат по лицето ми и се сляха с водата, която ги отми напълно. Обещах си, че той е част от миналото ми и няма да страдам и да се самонаранявам, плачейки за него.
Излязох от банята и увих бяла кърпа около мокрото си тяло. Започнах да подсушавам косата си с ръце, когато чух позвъняване на вратата. Направих усилие. Залепих една фалшива усмивка на лицето си и я отворих.
- Ти? - гласът ми потрепери. Облизах устни и поставих един кафяв мокър кичур коса зад ухото си.
- Бела, моля те! Трябва да ме изслушаш! Моля те.
За момент се вгледах в сините му очи, стори ми се, че беше искрен. На тези очи месеци наред вярвах и прощавах, но този път не!
-Върви си! Вече не съм твоя...
Затворих силно вратата пред лицето на Картър и се свлякох на пода. Отново заплаках. Искаше ми се да се оставя на чувствата си, да му простя за болката, която ми причини, но не можех. Не само гордостта ми беше наранена, той разби и душата, и сърцето, и вярата ми в него. А последното не можах да го преживея.
От другата страна също чух свличане на тяло. Той също беше опрял гръб във вратата.
-Бела, моля те - чух шепот.
-Върви си - опрях мократа си коса във вратата.
-Поне ме изслушай!
-Моля те - изхлипах.
След няколко минути останах напълно сама и отново заплаках. Този път на глас. Крещях. Рушах. Чупих. Вече нищо не беше останало от старата Бела. Нищо. Бях се превърнала в едно голямо нищо...

********

Ето първата глава от "I am not yours anymore"! Харесва ли ви! Историята ще бъде пълна с обрати, интриги, любов и омраза! ;)
В началото може да ви стори неразбираема, но всичко ще се изясни с времето!
PS: ако има грешки, съжалявам! 😘