Когато се влюбиш

Двайсет и трета глава

*Гледна точка на Картър*

Излязох от апартамента, в който преживях едни от най-хубявите и едни от най-лошите си моменти и се качих в колата си. Започнах да удрям по кормилото, но спрях, тъй като нямаше смисъл, то не беше виновно за нищо.
Облегнах глава назад и затворих очи. Постоях така около минута, за да се събера. Чувствах се така, сякаш някой ме беше разбил на хиляди парчета.
Набрах номера на Лиам и зачаках, надявайки се да ми вдигне в името на доброто старо време, когато все още бяхме приятели. След няколко позвънявания най-накрая вдигна.
-Аз съм, Картър! - въздъхнах шумно.
-Какво искаш? - попита ядосано.
-Помощ - признах си.
-Чакай, какво каза? - изненадата в гласа му ясно си личеше.
-Чу ме, не ме карай да повтарям, спешно е.
-Явно. Щом звъниш на мен, нали бях най-големият ти враг, какво стана, че си промени мнението? - сега се зададе и проклетото му любопитство.
-Виж, знам, че с теб не се разбираме много и че не сме в добри отношения, но е важно. Животът на сестрата на най-важния човек в живота ми е в опасност. Ти и аз бяхме забъркани заедно в това, но ти се измъкна навреме, а аз затънах. Имам нужда от теб и твоите хора. Със сигурност можете да ми помогнете. Няма да питам как и кой. Просто го направете.
Чух въздишка.
-Знаеш, че познавам определени хора, но от доста време съм прекъснал контакт с тях, но като по-голям ще ти помогна.

*Ретроспекция*

-Лиам също беше забъркан в търговията с хора, но се отказа далеч по-бързо от мен, но това не значеше, че не познава хора от конкуренцията, които заплашиха онези типове и така той остана чист и невредим. Родителите му бяха доста заможни, повече от моите, благодарение на връзките им се измъкна всъщност.
-Стана прекалено объркано, Картър - въздъхна Бела.
-Разбирам те, скъпа.

*Край на ретроспекцията*

-Благодаря ти, Лиам! - усмихнах се леко, седейки в колата сам.
-Благодари ми, когато намерим момичето - скара ми се леко.
-Голям задник си - засмях се.
-Не се шегувай, момче! - предупреди ме нашега.
-Добре, добре, действай - гласът ми отново стана болезнено сериозен.
-Така, как се казва момичето?
-Ребека.
-Хм, хубаво име. Тръгвай към нас, имаме много работа, а сега ти затварям, за да звънна на някои места.
Затворих телефона, запалих колата и натиснах гъста. Бела не излизаше от мислите ми, бях длъжен спрямо нея, дължах й го. Щях да направя всичко, за да върна сестра й невредима у дома.

***
Моля ви...😇 Оставяйте по някой коментар под главата...😘😘