Когато се влюбиш

Трета глава

Учителката ми по Химия закъсняваше вече пет минути и всички изглеждаха объркани.
- Защо? Просто може да се е отбила да си вземе кафе? - прошепнах, сякаш тя вече беше в час и ме наблюдаваше.
-Виж, тя никога не закъснява, сигурно се е случило нещо важно, защото последния път, в който закъснях, имах да пиша доклад от пет страници за някакви си химични реакции - отвърна ми Сара леко гневно при спомена за неотдавна дадената й домашна.
Внезапно се разнесе силен шум откъм коридора. Сара, аз и повечето ученици бяхме любопитни какво става, затова наизлязохме да видим причината за врявата. А там именно заварихме учители, бодигард и други ученици, които разтърваваха сбили се момчета.
-Ето защо я няма - посочи с глава Сара.
-Кои са тези? - попитах, като започнах да гледам биещите се момчета.
-От ляво тримата са тайфата на Лиам, а отдясно на Картър. Бих те съветвала да се пазиш и от двамата, но най-вече от Картър - обясни накъсано като спираше на всяка изказана дума и преценяше как звучи.
-Но защо? - продължавах да гледам вече почти приключилия бой.
Сара се забави с отговора си.
-Нещастник - извика едно от момчетата.
Беше Лиам.
-Предател. Лъжец! - изкрещя явно Картър.
-Защото Картър може да бъде самият дявол - Сара навлажни пресъхналите си устни.
-Защо Картър го нарече по този начин.
-Преди време бяха приятели, но един ден просто - търсеше подходящата дума - се намразиха - повдигна рамене - никой така и не разбра какво точно се е случило между тях. Преди около година есента прекратиха приятелството си. Някои твърдят, че е заради момиче, други, че Лиам завижда на Картър, както виждаш драмата е пълна и загадките не спират.
Проследих с поглед Картър, който гневно ни подмина и се запъти към кабинета по Химия, а Лиам и групичката му се измъкнаха към горния етаж.
Картър беше доста по-висок от мен. Сините му очи поглъщаха жадно всичко и всички наоколо, но сякаш бяха празни, студени. За миг погледите ни се срещнаха. Беше наистина красив. Той бавно прокара ръка през тъмната си коса, докато прекрачваше прага на лабораторията. Наистина изглеждаше страхотно, но и Лиам не отстъпваше по нищо на Картър. Той обаче имаше зелени очи или така ми се стори. Не бях сигурна. Косата му беше по-светла от тази на Картър.
Всички влязохме в кабинета, съпроводени от виковете на госпожата по Химия.
-Няма да им се размине този път без директор - прошепна ми Сара.

******

Хора, ако ви харесва, напишете някакъв коментар. ;)

Скоро Картър ще преобърне живота на Бела на 180 градуса!

Ще качвам глави редовно, затова не са много дълги! 😘

Ps: И също така благодаря на тези няколко души, които я четат, надявам се, че с времето ще станат повече! 😄