Когато се влюбиш

Двайсет и втора глава

Отдръпнах се от Картър, а той се присегна към лицето ми, за да изтрие сълзите ми.
-Сега какво ще правим? - попитах.
-Не можем да се обадим на полицията, ако си мислиш за това - сякаш беше прочел мислите ми.
-Тогава?
-Не ми се искаше да го правя, но ще се обадя на Лиам, а моите хора са плътно зад мен.
-Имаш няколко часа, когато пристигнат нашите, ще отидат първо в полицията. Не мога да им кажа в какво си се забъркал, защото ще ни вземат с тях в Германия направо след като открием Ребека.
-Добре, сега тръгвам, ти стой тук, обадил съм се на Сара, скоро ще е при теб. Не искам да оставаш сама. Моля те, когато пристигне, директно да отидете у тях. Там е безопасно.
Гледах го и не смеех да си и помисля на каква опасност се излага в момента.
-Не искам да го правиш, но тя ми е сестра, разбираш ли? - приближих се към него.
-Бела - започна, но не го оставих да довърши, а просто го целунах. Усетих здравите му ръце да ме прегръщат, а когато останахме без дъх, отделихме устните си.
-Каквото и да се случи, трябва да знаеш, че те... - отново го прекъснах, като поставих пръсти върху устните му.
-Не искам да ми го казваш сега, това не е сбогом. Ти ще се върнеш. С Ребека. Ще бъдем добре. Всички.
Картър само кимна и залепи малка целувка на челото ми. Държеше ръката ми известно време преди да я пусне. След като излезе, се почувствах сама и безсилна повече от всякога.

*****

Тази глава е по-кратка отново, но ще има и по-дълги...😄