Когато се влюбиш

Тринайсета глава

-Къде отиваме? - попитах, когато отново се качихме в колата му.
-Ще изспуснем часовете. Ако те притеснява това, не идвай с мен.
-Ще измисля оправдание все някак, но ми кажи къде отиваме! - настоявах.
-Имаш ли ми доверие? - постави ръката си върху моята.
-Да - кимнах, не знаех защо, но му вярвах.
-Добре тогава.
Наблюдавах го, докато караше, лицето му, както винаги изглеждаше спокойно и единствено дишането му издаваше притеснението му. Пътувахме тридесет минути, когато Картър спря пред някаква жилищна сграда.
Хвана ме за ръка и влязохме вътре. Заизкачвахме се по някакви стълби. Изминахме няколко етажа. Когато стигнахме на последния, имаше само един апартамент. Картър го отключи и се обърна към мен.
-Затвори очи - Картър хвана и двете ми ръце.
Влязохме вътре и повярвахме малко.
-Има стълба, тук можеш да ги отвориш.
Стълбата водеше до покрива на сградата.
Усетих вятър. Обиколих с поглед гледката. Беше прекрасно. Картър седна на земята и ме придърпа в скута си.
-Това е любимито ми място.
-Тук ли живееш? - попитах.
-Не, а и никога не съм водил някого тук. Освен теб.
-Идвам тук, за да помисля. Апартаментът е на баща ми, но никой не живее в него.
-Ти мислиш? - пошегувах се.
Той започна да ме гъделичка и за няколко секунди се озовах под него. Картър хвана двете ми ръце и ги прелепи към земята. Рязко ме целуна. Освободих ръцете си и започнах да вдигам черната му тениска. Свалих я. Картър ме повдигна нежно и ме сложи върху нея.

(+14) Не описвам подробно много тези неща...😂

Започна да съблича потника ми. Надигнах се, за да му помогна.
-Не тук - остави дрехите ни на земята. Увих ръце и крака около него, а той ме внесе в апартамента без да прекъсваме целувките си. Бутна вратата с крак и си озовахме в спалнята. Постави ме върху леглото си. Изпиваше ме с поглед, докато разкопчаваше дънките си. Не можех да чакам повече. Застанах на колене върху леглото и го придърпах върху себе си. Помогнах му да свали и боксерките си. Аз все още бях по сутиен и къси панталонки.
Изчервих се. Не смеех да го погледна. Откопча сутиена ми и го хвърли на пода. Панталонките ми го последваха. Останах само по бельо пред него, а той започна да целува тялото ми, а аз да шаря ръце по татуировките на корема му.
-Картър - едва прошепнах името му.
-Ако не си готова, по-добре да не се насилваш да го правиш - отговори между целувките ни.
Погледна ме в очите след това.
-Но вече поне се познаваме по-отблизо.
Изчервих се отново.
-По-добре да се опознаем още, но сега ме целуни, тази сутрин искам да съм твоя, не ме интересува друго - надигнах се отново, за да свали бельото ми.
-Ще бъда нежен, обещавам - постави целувка на челото ми.
Усетих как сълзи се спускаха по лицето ми, когато навлезе в мен.
-Мога ли да се движа? - попита.
Кимнах. Нямах сили да говоря дори. Тласъците му ставаха все по-бързи.
Започнах да плача.
-Бела, защо не каза по-рано, че болката е толкова силна, ще спра - легна до мен и ме прегърна.
-Съжалявам - продължих да плача.
-Колкото по-често правим такива неща, толкова болката ще намаля, а и не носих предмазни мерки - повдигна с пръст лицето ми и ме целуна.
Все още усещах пареща болка, погледнах към чаршафите, на които беше моята кръв.
-Трябва да ги сменим.
-Поспи сега, по-късно, Бела.
Унесох се бързо в прегръдките му.