Когато се влюбиш

Тридесет и трета глава

-Мел, ти ме остави, а не аз теб... Защо ме търсиш сега? - попитах след като се разбрахме къде ще се видим.
-Имам нужда от помощта ти - чух я да казва.
Не можех да й откажа, беше моя слабост. Не защото все оше изпитвах нещо към нея, а защото Мел беше първото момиче, в което се влюбих. Разбира се, никоя не можеше да се сравнява с Бела. Дори тя. Чувствата ми към Бела са нещо различно, нещо много по-силно, от което бях изпитвал към Мел.
-Добре, ще се срещнем веднъж, но толкова, чакам те тази вечер. Моля те, не ме карай да съжалявам за тази среща - затворих преди да чуя какво ще ми отговори.
Трябваше да кажа на Бела, но просто не можех, нямаше как. Не исках да будя съмнения в нея. Не исках и да я лъжа. Може би не трябваше да се съгласявам...
Бела излезе от банята. Обви ръце около мен, а аз ги хванах. Обърнах се към нея, за да видя прекрасните й кафяви очи.
-Какво има, Картър? Нещо те тревожи? - целунах китката й.
-Тази вечер имам работа, ще ми се наложи да пътувам. Нали знаеш, че баща ми има компания? Трябва да свърша една работа за него. Утре ще съм тук.
Излъгах я ужасно долно, но сега ми се налагаше да го направя. Не исках отново да я правя част от проблемите си.
Бела само кимна, а аз я целунах.
-Имаме малко време заедно и много съжалявам, че ще трябва да прекарам официално първата си нощ тук...сама - шепнеше съблазнително в ухото ми.
Бях толкова изнервен, че едва сега осъзнах, че е облякла една моя бяла риза. Без нищо друго.
-Аз мисля, че ще мога да запълня това време подобаващо - целунах врата й, а тя изстена леко.
-Имам нужда от теб, Картър - тих стон се издаде от устните й, когато я сложих на леглото.
Сложих си презерватив и се надвесих над тялото й. Подпрях се на ръцете си и разкопчах ризата, която определено стоеше по-добре на нея. Бела драскаше леко с нокти по гърба ми, докато навлизах в нея.
-Обичам те, Бела - казах едва.
-И аз теб, Картър.