Когато се влюбиш

Втора глава

*6 месеца по-рано*

-Вълнуваш ли се? - Ребека ме попита мило, докато се оглеждах в огледалото.
-Много - признах си като кимнах с глава.
-Всичко ще бъде наред, сигурна съм - прегърна ме.
-Нов дом, ново училище, нов град - въздъхнах.
-Е, все пак и аз трябва да уча, преместихме се тук, заради моя колеж, но все още сме в Канада, нали? Не напуснахме страната все пак, а аз не мога да те оставя сама- побутна ме леко.
Двете бяхме застанали пред огледалото. Бях облякла бели леко надрани дънки и синя риза, чийто ръкави бях подгънала до лактите си.
-Торонто е огромен, имам чувството, че ще се загубя тук - засмях се и смених темата.
-Спокойно, няма - намигна ми.
-Трябва да побързам - погледнах часовника на ръката си. Таксито трябва да е пристигнало вече.
Чух смеха на Ребека, която ми помаха преди да излетя с раница на гърба си през вратата.
Затичах, когато го видях и се качих набързо. Днес щях да ходя с такси на училище, но тъй като не беше толкова далеч от утре ме чакаше вървене пеша почти час на отиване и на връщане. Разглеждах улиците на града. Преместих се по-късно от колкото трябва, защото родителите ми преживяха катастрофа. Мама беше в кома почти три месеца. Не можехме да ги изоставим, но Ребека трябваше да се запише в колежа и да започне да учи. Така аз поех грижата за тях.
Всичко това беше минало. Сега всички бяхме добре и това бе най-важното. Единственият проблем е, че се налагаше да започна годината от средата. Надявах се останалите да ме приемат и да се сприятеля с някого. В старото ми училище имах приятели и затова ми бе толкова трудно да го напусна. Таксито спря пред гимназията ми. Платих и слязох. Стомахът ми се сви на топка от вълнение или от страх, може би и двете, не знам. Пооправих се и реших, че е време да спра да зяпам, сякаш падам от Марс и когато се озовах вътре, затърсих лабораторията по Химия. Това беше първият ми час. Обожавах да правя експерименти. След десет минутно ходене назад-напред най-сетне открих лабораторията. Поех си въздух и отворих вратата. Още нямаше почти никого. Към мен се запъти едно русо зеленооко момиче.
-Аз съм Сара - усмихна се.
-Бела - отвърнах на усмивката й.
-Може да стоим заедно този час, ако искаш? - звучеше като въпрос.
-Защо не? - кимнах и двете се настанихме на втория ред.
Торонто. Вече започна да ми харесваш.

*******

Скоро действието в историята ще започне да се развива и ще се заплете първата интрига...😄😘