Когато се влюбиш

Тридесет и пета глава

*Гледна точка на Картър*

Удрях с всичка сила по кормилото на колата си. Не си спомнях нищо. Какво ли ми беше сложила в питието? Мразех я. От дъното на душата си я мразех. Мразех себе си. От дъното на душата си мразех и себе си.
-Защо, защо се съгласих да се кача с нея, тогава не бях пил, нямам оправдание? - крещях.
Загубих Бела. Миналата вечер загубих Бела. Завинаги. Не изпитвах нищо към Мелинда. Как позволих това да се случи?
Как щях да я погледна, когато се прибера?
Бях паркирал пред вкъщи, но не смеех да се прибера и да изправя пред Бела. Обичах я толкова, че болеше.
Застанах пред вратата и отключих. Беше обяд, но Бела обичаше да спи до късно, когато не е на училище.
Заварих я на дивана.
-Защо спиш тук, скъпа? - погалих косата й.
-Не исках да спя на спалнята ни без теб - отвърна ми като още не отваряше очи.
-Така ли? - гласът ми се пречупи, взех я в обятията си и я занесох на нашето легло.
Прегърнах я.
Главата й лежеше на гърдите ми, а аз си мислех, че всеки момент сърцето ми ще спре да бие от болка и вина.
-Снощи се обадих на майка ти и я поканих на гости. Тази вечер ще спи тук, а баща ти го нямало. Тя не знаеше, че ще имаш работа извън града - говореше сънено.
-Добре си направила - целунах челото й.
-Тя е много мила жена - прошепна.
-Като теб, Бела, като теб.
-Обичам те - сърцето ме заболя.
-И аз, Бела.