Когато се влюбиш

Девета глава

*Сега* *6 месеца по-късно*

Когато Сара ме видя, веднага ме изведе от вкъщи почти насила.
Решихме да седнем в близкото кафене. От повече от десет минути не говорим, а само стоим. Виждам, че гледа притеснено и не знае какво да ми каже, за да ме утеши. Аз също не знаех. Отпих от горещия си шоколад.
-Бела, трябва да говориш с мен, трябва да излееш мъката си, трябва да му кажеш всичко, което чувстваш и на него, разбираш ли само така ще излекуваш себе си, трябва да му простиш и да продължиш напред, Бела - погледнах я с празен поглед.
-Чувствам се предадена, използвана, лъгана, единствените неща, които исках от него бяха искреност, уважение и любовта му. Нищо повече.
-Картър те обичаше въпреки всичко. Картър те обича и сега.
-Знам, но лъжите му ни разделиха, доверието ми в него се пропука и се превърна в пепел, как да му вярвам отново? Как? Всяка негова дума ще бъде поставяна под съмнение - очите ми се напълниха със сълзи за пореден път.
-Разбирам те, Бела.
Във въздуха висеше въпрос, който явно измъчваше Сара, но аз вече знаех отговора му.
-Обичаш ли го още? - накрая се усмели да ме попита.
Сълзите се спуснаха бавно по лицето ми, не исках да ги задържам вече.
-Обичам го, обичам го с цялата си душа и сърце, никога няма да обичам така, както обичам Картър - не можех да скрия това, беше самата истина.
-Тогава трябва да ти дам това - попаде ми едно писмо - Картър ми го даде преди два дни, каза, че трябва да го прочетеш, ако е останала поне малко от любовта ти към него.
Поех писмото с треперещи пръсти и го отворих. Започнах да чета редовете, а сълзите ми мокреха мастилото...

********

Новата глава е вече тук! 🤔😄💛
Ps: малко е къса, но пък днес публикувах вече една глава... 💌