Когато се влюбиш

Двайсет и девета глава

С Ребека и Сара влязохме в клуба. Обадих се на Сара в последния момент, че излизаме тази вечер. Наложи се да отидем до тях и да я изчакаме, за да се оправи набързо.
Сара ме беше предупредила за Картър в началото, че не е за мен, но ми и каза, че вярва, че е видяла промяна в него, когато сме били заедно. На училище бил отдръпнат, не говорел вече. Общо взето това беше единственият разговор, който проведох с нея за Картър. Питах я едва днес, защото и Ребека ми каза, че е стоял в болницата за мен. Всичко това ми се струваше странно.
-Бела, следващия път ми се обади, ако искаш, когато влезеш в клуба - подразни ме тя и ме измъкна от мислите ми.
-Добре, казах ти, че просто не се сетих да ти се звънна по-рано. Решихме го малко внезапно - оправдах се.
Тя кимна. Пуснаха ни в клуба. След като разделиха пердето пред нас, силната музика и неоновите светлини ме обгърнаха. Бях идвала само веднъж тук. С Картър. Реших да не мисля за него.
Харесвах това място. Въпреки че беше много просторно, имаше ужасно много хора и затова изглеждаше тясно.
-Ще отида да взема нещо за пиене - извиках и се надявах другите да ме чуят. Беше наистина шумно.
-Добре - изкрещя на свой ред Сара.
Запътих се към бара. Започнах да разбутвам хората по пътя си. Най-накрая се озовах пред барбана.
-Какво ще желаете? - намигна ми.
-Коктейл "На плажа" и две ... - вниманието ми беше привлечено от мъж, който беше закриван от някакво момиче, което явно не разбираше от дума, защото той се опитваше да я отблъсне.
Загледах се. Възможно ли беше да е той? Когато успя да махне момичето от себе си, сините му очи се впиха в моите. Картър.
Цялото ми тяло потрепери. Зарадвах се, че изгони онази. Сърцето ми биеше толкова бързо и силно, че имах чувството, че ще изскочи от гърдите ми. Борех се за глътка въздух.
-Госпожице? - барбанът ме накара да отделя очите си от тези на Картър, който очевидно беше пиян.
-Искам бутилка уиски и три чаши - платих и се запътих към нашата масичка, която не беше много далеч. Явно Сара и Ребека са искали да бъдем по-близо до бара. Засмях се при мисълта.
Поставих уискито и им подадох чашите. Бях застанала, така че, когато от време се местеха хората, да мога да виждам Картър.
Изпих няколко чаши уиски. Главата ми се въртеше ужасно.
Някъв мъж, стори ми се на около двадесет и пет, се приближи до мен. Започнахме да танцуваме. Направих го нарочно. Исках да покажа на Картър, че мога и без него. Не знаех къде са Ребека и Сара. Срещнах за малко погледа на Картър, който ми се стори, че гледаше ядосано. Но защо? Защо да го интересува с кого съм? Онзи ме задърпа към тоалетните, които бяха до бара. Погледнах нарочно към Картър, който сега ми се струваше по-скоро наранен. Помислих си, че се лъжа, затова го изключих от мислите си.
Влязохме в една кабинка. Той започна да повдига роклята ми и да целува врата ми жадно. Вдигна ме, а аз обгърнах кръста му с крака. Главата ми се въртеше. Мамка му. Не исках да правя това.
-Не, недей - измрънках.
Той, сякаш не ме чу и започна да съблича дънките си надолу.
-Моля те, не искам, не мога - вече започнах да плача.
-Млъквай, кучка такава - удари ме през лицето.
Извиках от болка. Успях да отключа набързо и побягнах. На входа на тоалетните се сблъсках в нечие тяло. Вдигнах очи нагоре, а сълзите ми не спираха.
-Картър, моля те.
Онзи мъж ме хвана и се опита да ме удари отново. Тъкмо очаквах да го направи, когато видях как Картър разбива юмрук в лицето му. Захочна да го бие, в очите му се четеше неописуем гняв.
-Стой далеч от нея - изкрещя на онзи нещастник.
-Картър, остави го, да си вървим - извиках му и той се обърна и погледна към подадената ми ръка. Картър беше много по-силен от този тук, казвал ми е, че тренира, от както се помни и си личеше. Не се замисли много и хвана ръката ми. Излязохме от клуба, а аз писах на момичетата, че се прибирам. Нямах време да ги търся точно в момента.
-Идиот, направили ти нещо? Удари ли те? Затова ли се опита да избягаш?
-Удари ме, след като се опитах да избягам - поклатих глава.
-Защо? - опря челото си в моето.
Боже, колко ми липсваше това.
-Не исках, дори не го целунах, не можех - казах му истината - Заради теб не мога.
Картър целуна носа ми, после челото ми.
-Никоя не е като теб - чух го да казва.
-Картър - преглътнах - Липсваш ми.
-По дяволите, проклет да съм - разби устните си в моите.
Повдигна ме без да прекъсва целувката.
-Колата ми е там, ще се прибереш ли с мен, моля те? - гледаше ме в очакване.
-Ще се прибера с теб - кимнах - Но ми отговори на един въпрос. Защо постъпи така?
-Бела, мислех си, че ще си в безопасност без мен. Излъгах те. Извади нещо от джоба си и ми го подаде. Медальона.
-Нося го винаги със себе си. Баща ти иска да стоя далеч от теб - очите му се навлажниха, а от моите започнаха да капят сълзи.
-Но те обичам прекалено много, за да те забравя.
-И аз, Картър, как е посмял да говори с теб, разбирам го, но как? Той не може да решава с кого да бъда и с кого не.
-Трябваше да те излъжа, но не мога повече. Ще трябва да се крием известно време.
-Съгласна съм, сега да се качваме в колата.

[+16]

Пътувахме няколко минути. Картър ми липсваше толкова много.
-Имам нужда от теб - поставих ръка на коляното му и я преместих нагоре.
Лицето му почервеня леко, а дишането му се очести.
-Бела, ще катастрофирам.
-Тогава спри колата.
Паркира я до един парк. Нямаше и жива душа. Откопчах колана си. Прехвърлих краката си от двете му страни.
-Да не те боли нещо, все пак преди месец те оперираха.
-Повече от месец - поправих го - И не, не ме боли нищо.
Разкопчах дънките му и ги смъкнах надолу, както и боксерките. Картър ме повдигна и съблече бельото ми, но остави роклята.
Прокарах ръце под тениската му.
Усетих лека болка, когато навлезе в мен.
-Липсваше ми толкова много - каза преди да зарови лице във врата ми.
Изстенах леко. Започнах да се движа по-бързо. За първи път бях отгоре. След като свършихме и двамата, стенейки имената си, се върнах на мястото си, но преди това го целунах продължително.
-Обичам те - прошепнах.
-И аз теб...

😍