Когато се влюбиш

Тридесет и първа глава

*2 месеца по-рано - преди писмото на Картър*
Изминаха четири месеца. Какво ли не преживяхме през цялото това време. Някои дни ми се струваха като години, а други като мигове. И лошото, и хубавото отминава рано или късно. След няколко дни беше рожденият ден на Картър. Вълнувах се определено.
-Най-хубавият ми подарък е да се събудиш до мен - каза ми, докато лежахме на спалнята в апартамента му.
-Картър, това е лудост - вчера ме помоли да се преместим и да живеем заедно - Та аз съм на 18, а ти на 19. Не мислиш ли, че ни е малко рано?
-Не, искам да закусваме заедно, да заспиваме заедно всеки ден, а не два пъти седмично - измрънка във врата ми.
-Дори не познавам на живо родителите ти. Виждала съм майка ти, но само за няколко минути, а и с Ребека крием, че аз и ти сме заедно. Нашите си идват за другата седмица. Ще говорим с тях първо, за да знаят. Мразя да ги лъжа. Погледнах го, а той кимна.
-Скоро ще те представя, ако това те притеснява - целуна слепоочието ми.
Припомних си разговора от сутринта, докато го гледах как прави палачинки без тениска. Този човек постоянно ли ходи така? Не че имам против, но просто гледката на тялото му ме изкарваше извън контрол.
Реших да си поиграя малко с него. Бях застанала срещу Картър с бяла престилка. Започнах да свалям късите си пантолонки, после черния си потник. Накрая преди да стигна до сутиена, привлякох вниманието му. Изспусна сместа от черпака на пода, тъкмо щеше да прави нова палачинка. Откопчах сутиена си, като не откъсвах очи от неговите.
-Бела, по-добре недей, ако искаш да можеш да ходиш утре - гласът му беше толкова дрезгав и тих, че едва го чух.
Пуснах го надолу, престилката едва прикриваше голото ми тяло.
-Играеш си с ангелите ми - преглътна.
-И с демоните ти, скъпи - облизах устни. Приближих се към него. Бяхме толкова близо. Обърна ме с гръб към него.
-Тогава ще си изпатиш - прошепна в ухото ми и стисна дупето ми. Подпрях се с ръце на плота.
-Картър - изстенах името му. Той зарови лице в сгъвката на шията ми, а аз се протегнах и поставих ръка около врата му.
-Искам да живея с теб, обичам те - казах му.
-Радвам се, скъпа и аз те обичам - отвърна ми едва.
-Не знаеш какво ми причиняваш - постави ръка от вътрешната част на бедрото ми.
Тих стон напусна устните ми.
-И ти на мен.
-Искам те - прошепна.
-Ще трябва да ме хванеш първо - затичах към хола.
-Нямаш проблеми, бейб - последва ме.

*******

-Така и не успях да ти благодаря, че спаси Ребека - казах му, докато излизах от банята.
С кърпа подсушавах косата си, а Картър четеше нещо, легнал върху леглото.
-Няма за какво - придърпа ме в себе си.
-Исках, а сега ме пусни, трябва да се облека, а ти илез.
-Моля?! - Картър започна да се смее тихо. Преви се на две, докато го сръчквах.
-Картър, няма да ме гледаш, докато се обличам - изплезих му се.
-Одеве, когато се съблече в кухнята, нямаше проблем - хвана ръцете ми и ме дръпна към себе си.
-Това е различно, когато ме гледаш, особено необлечена, не мога да се съсредоточа в нищо - признах си.
-Не те е срам, а се възбуждаш от мен, така ли? - долепи устни до ухото ми.
Изчервих се цялата.
-Щом го разбираш така, да - погледнах встрани.
-Ще се обърна, обещавам - вдигна ръце, предавайки се.
Накарах го да се изправи с гръб към мен. Търсих си дрехи и ходех из стаята като луда.
-Не мога да си намеря дънките, онези леко надраните, сини са, да си ги виждал? - питах за пореден път.
Разхождах се по една блуза бордо и бельо от поне десет минути.
Картър се обърна.
-Не се обръщай - настоях.
-Бела, полудя ли, как да ти помогна? Със затворени очи!?
Засмях се.
Доближих се до него.
-Мисля, че трябва да си облечеш една тениска - увих ръце около врата му.
-Обичам да ходя така - повдигна рамене.
-Хубаво - казах, а той се наведе, за да ме целуне, а аз се отдръпнах рязко.
-А сега, моля те, ми помогни - минах зад него.

*Гледна точка на Картър*

Заобиколи ме, а аз се обърнах рязко и я хванах през кръста.
-Ще получа ли награда? - целунах шията й, вдишах аромата й.
-Ще си помисля - обърна се към мен и подпря ръце върху гърдите ми, но отново, когато понечих да я целуна, се изплъзна надолу от ръцете ми.
-Следващият път няма да избягаш - отидох до един от шкафовете и й подадох дънките. Бях ги прибрал там.
-Накара ме да ги търся толкова време! - хванах ръцете й и й взех дънките. Накарах я да седне на края на леглото, а аз колиничих до нея. Това бях аз - неин роб. А тя? Тя владееше сърцето ми.
Поставих целувка на глезена й, продължих към бедрата. Погледнах към Бела. Беше затворила очи, едната й ръка беше в косата ми, а другата търсеше опора в леглото. Започнах да обличам дънките й, а тя изстена от недоволство, когато беше напълно облечена и се отдръпнах.
-А и не ти казах веднага, защото ми беше приятно да те гледам как се обличаш, каза ми да не го правя, но е приятно занимание. А и ти си много по-красива от стената, която искаше да зяпам.
-Картър! - замери ме с възглавница.
-Ще видиш ти, ела тук - започнах да я преследвам из апартамента.
Искам винаги да сме така. Колкото и да иска да избяга от мен, да не може, защото ние сме създадени един без друг да не съществуваме.

*****

Малко щастие след толкова проблеми... 🤗
Хареса ли ви новата глава? 😚