Когато се влюбиш

Двайсета глава

Телефонът ми звънна. С намусена физиономия станах и вдигнах, като преди това видях, че ми звъни Ребека.
-Какво има, Ребека?
-Извинете, но звъннахме на вас, тъй като в телефона й пише "My sister" на номера Ви.
-Да, нещо случило ли се е?
-Ами, може ли да ви говоря на "ти"?
-Да, да! - побързах да отговоря.
-Проблемът е, че аз съм приятелка на сестра ти и тази вечер преди около десетина минути
с нея и още едно момиче имахме среща в едно заведение, но някакъв куриер се появи и единственото, което ни даде беше плик. Отворихме го. Почти веднага разпознахме телефона й. Освен това вътре имаше бележка - в гласа на момичето се усещаха тъгата и страхът.
Цялата треперех. Мислех си, че умирам вътрешно. Започнах да плача. Плачех и плачех, а сълзите ми не спираха. Дори не бях усетила кога Картър ме е хванал за раменете и ме пита какво става.
-На бележката пишеше: "Ребека е един от любимите ти хора, а ти си любимият човек на Картър, ще я видиш отново, ако Картър приеме условията ни..."
Телефонът ми се изплъзна от ръката и падна глухо на мекия килим.
В какво се е забъркал Картър? В какво съм се забъркала аз? В какво забърках Ребека?
Паднах на колените си, а Картър не спираше да пита.
-Бела, отговори ми, моля те!
-Сестра ми, отвлякли са я... - едва прошепнах - И само ти можеш да й помогнеш според тях.
Картър пребледня и прокара пръсти през косата си.

*******
Новата глава...😘
МОЛЯ ПОНЕ ЕДИН КОМЕНТАР НЯКОЙ ДА ОСТАВИ!😂😂